Твои стихотворения :)

[Priceless]

П.С: Priceless, ти къде се месиш, бе, гняс?

Ще се меся където си искам, ретард.

[Hilary_]

Hilary_- то бая забавна... =D
Трябва специално да позволи да се обръщам към нея, принцесата.
да точно така .. !!! Прекалено много ми е втърснало от такива като тебе ..

Свали малко килца, че като ти гледам бицепса...
да не ми плащаш ти храната, че ше ми казваш к'во да праа?? Ти си последния човек, който има това право ..

П.С: Priceless, ти къде се месиш, бе, гняс?
това ти беше втората груба грешка ..

[FeelMyPain]

Приятел 167 мнения за 1 ден честито вие официално нямате личен живот.

Още не е късно.

[Hilary_]

Груба грешка?
Ще ми пратиш хора да ме бият ли?
Моля те, недей.

Между другото, тва: ".." някъв тик ли ти е, че даже и пред "!" го слагаш?

ооф ету за това говоря .. не ме познаваш, не знаеш що за човек съм а тръгваш да се заяждаш .. абееее поне като се праите се правете както тряя е*аси .. Иначе ми се губи интереса прекалено бързо.. И не драги няма да ти пращам никой .. ако беше прочел поне 50 мои мнения щеше да знаеш .. Грешката ти е там, че изобщо започна да се заяждаш с мен, а после с нещо МОЕ ..

и между другото навик ми е .. проблем??!?


п.с. FeelMyPain тии можеш да пишеш в скайп не, че нещо ..

[FeelMyPain]

Да речем съм във ваканция, боли ме гърло и си стоя в нас.
Това как ти се струва?

Легни си, завий се, изпий едно лИкарство и се оправяй стига се заяжда.

В момента не мога да влизам скайп, че има хора, които ме издирват и не искам да бъда открит.

[peshost]

Къса ми се сърцето като ви гледам...

[desitoyoy]

Айде стига сте се заяждали с Хилари...няма смисъл...нищо не е направила...просто си има мнение и си го изразява и не разбирам на вас какво ви пречи ? и многоточието и на мен ми е навик...

[kypo]

добре, специално за _Hilary, която ме обижда незаслужено ще пусна и едно друго, нетипично за мен стихотворение, което написах под влияние на една голяма любов за едно специално момиче!
но ме бива повече в тоалетната лирика




странно е, но пък е вярно,
вече всичко е за мене ясно,
истински в теб се влюбих,
исках да рискувам, не загубих,
даваш ми всичко от което се нуждая,
и продължавам смело да мечтая,
всичко на света искам да ти дам,
не искам никога да бъда отново сам,
всеки път поглеждайки в очите твои,
откривам сбъднати мечтите мои,
чувствам нещо истинско във мен,
с мисълта за теб живея всеки ден,
от радост да плача ти ме караш,
обещай никога да не ме забравяш,
друга никога не искам да обичам,
обичам те, не мога да отричам...

отсрамих ли се? или трябва да пусна моя шедьовър (любовно, не цинизъм :Д?)

едит: ааа моля ви се, чух съмнения относно това дали аз съм автора на ония две, молим молим, имам още поне 20 подобни на такава тематика, тъй че няма смисъл да се поставя под съмнение

[IcySilence]

Търся те отново с поглед,
а сърцето ти е лед.
Не казвай "помисли и утре ще говорим",
вече няма за какво да се борим.


Сърцето ти е заключена врата,
а отново в друга е ключът.
Не искам да съм просто човек,
защото той не се помни като ек.


Това е последното, което чуваш от мен,
нека от утре с друга е запълнен твоят ден.
За мен си просто спомен,
тих, заключен, изгорен.


Очите ми ще гледат другиго сега,
но няма да допусна любовта.
Онова, което ме прободе със стрела
и станах аз като птица без крила.


Ето едно не е най-доброто,но пък е израз на чувства

[valerusha]

Здравейте! Аз мнооого обичм да пиша, но понякога нямам муза
Поствам ви едно дето го писах в 4-ти клас :P , нз дали е хубаво, но е лично творчество, все пак:

Навън

Навън вали.
Природата е мрачна.
Питам се: Дали
така ще е до здрача.

Но виждам слънцето далече.
Небето си променя лик.
И аз усмихвам му се вече:
Добре дошло! - издавам вик.

децата тичат неуморно
по локвите студени.
Но са щастливи безусловно,
защото тука са родени!

Тук, където ветрове
вилнеят в планините.
А морските ни Богове
развихрят пламъка в душите.

Навън е приказно, ухае
на пролетни цветя.
А аз не смея да мечтая
дали ще полетя!

--------------------------------------------------------------------------------------

Това вече е по - ново, написах го когато веднъж се скарахме с мама, за извинение:

Майко моя

Вълшебно утро в мен събуждаш -
лъчи горещи в ден студен.
Единствен спомен в мен пробуждаш
за лик, тъй нежен, вътре в мен.

Благодаря ти, мила мамо,
за хилядте нежни думи!
Благодаря ти, мила мамо,
за това, че любовта е по между ни!

Обичам те аз, майко моя,
за безбройните ти добрини!
Обичам те аз, майко моя!
Обичам те сърдечно, ти помни!

Вяра, радост и любов
даряваш ми ти с поглед.
Вяра, радост и любов
готови са за вечен полет!

Знай ти, моя мамо,
знай, че ти си само една!
Знай ти, моя мамо,
знай, че те обичам като никога!

Стиха на тебе посвещавам
за вечен спомен!
Сърцето си аз подарявам
на тебе, майко моя!!!

--------------------------------------------------------------------------------------

А това е от миналата година:

Заповедите на сърцето

Мълчи, мълчи и слушай!
помни, помни и чакай!
Желай, желай и искай!
Мечтай, мечтай и гледай!

Мълчи, когато той говори -
гласът на твоята душа.
Мълчи, че няма да повтори -
единствен звън е във нощта!

Помни любовта, скрила се там,
в незнайни земи.
Помни, не забравяй тоз плам,
дето в тъмната нощ гори!

Желай тази среща,
очаквана и свята.
Желай, тъй горещо,
за срещата с Мечтата!

Мечтай звездата да падне до теб.
Да докосне твоето сърце.
И да стане на лед,
щом те погали с ръце!

--------------------------------------------------------------------------------------

Това е всичко за сега! Имам още и на испански и на руски, но като гледам какви сте критици ... Надявам се да ви хареса!