Цитирай Първоначално написано от Wrathchild
Бих си осиновила дете, стига да имам възможност. Независимо дали имам или нямам мои собствени. То пак ще си е мое дете - аз ще го гледам, аз ще го възпитавам, аз ще се притеснявам вечер за него къде е. Аз ще му проверявам и помагам с домашните, аз ще му се карам, когато постъпва безотговорно, аз ще бъда щастлива заедно с него и ще му бърша сълзите, когато му е мъчно. Само няма да съм го родила. Но то ще е мое.
Не знам как бих успяла да не го деля от това, което е моя плът и кръв. Дори и да се привържа достатъчно много, едва ли ще е същото ако детето е заченото от мен и мъжа ми, носила съм го, родила съм го, познавам се в чертите му...За това не бих осиновила, ако имам свои деца.