Ти, мое сърце, отдавна загубено.
Ти, мой животе, на друг подарен.
Ти, моя душа насила изтръгната,
ти… Отново се връщаш при мен.

Със шепот лек, с усмивка нежна
пристъпваш тихичко сега.
Ти, толкова достъпна и човечна,
от никого обичана, сама.

Зова ти, още неизвикан,
дочувам аз във тъмнината.
Ти връщаш се, за да обичаш,
за да надвиеш самотата.

Аз зная – трябва да си ида,
но безпомощна пред теб стоя.
Да бяхме само други,
да беше друг света…