-Къде е Мария?-попита Сийту.Тя беше приятелка на Мария и на Драко.
-Не знам!-отговори Драко.-Отиде в кабинета на проф.Тофти и оттогава я няма.
-Не чухте ли?-попита Уили Стивънсън.-Каки Корнър каза,че Мария била заключена в тоалетната на третият етаж.Плачела.
-На третият етаж,ли?-каза тихо Наталия.
-Тоалетната на Ридаещата Мери.-викнаха всички и тръгнаха нагоре.Едва стигнали третият етаж,чуха стенанията,примесени с плач,изблик на вода,шуртене и тупкане сякаш вали дъжд.
Наталия,Драко и Мартин влязоха набързо и видяха 9отворени врати и една затворена.
-Мария,излез!Моля те!Хайде,Мими излез.-викна Драко.
-Няма да излезе.Не са мъчете,не иска!-през хихикане каза…..Ридаещата Мери.Тя беше духче,витаещо из замъка приютило се в една от тоалетните на замъка.Защо ли?!Ще разбереш по-късно.
-Как така няма да излезе?-попита Наталия.-Какво и има?
-Говори несвързано,горката.Не мога да ви обясня.-изхили се духа.-Нещо като….като транс.
-Транс?Какво е това?-попита Драко.Мартин също не разбра.Но не и Наталия.Тя веднага разбра.Извади магическото си,,дърво”,насочи го срещу вратата и кресна:
-Пепър Денис.-вратата се отвори……вътре беше Мария.Но не обикновената,усмихната и радостна Мария,а…..Очите и бяха червени,разплакани.Мантият а-разкъсана,мръсна,пепелява, ъцете-разкървавени,надраскани.
-Мими….как си?-попита предпазливо Наталия.
Никакъв отговор.
-Мария….кажи нещо!
Никаква реакция.
-Казах ВИ!-изсмя се Мери.-Мъча я да излезе от обяд.Все едно е мъртва.
-Ооо,хайде!-каза Драко-Хванете я,ще я заведем във болничната стая.Мис Айси ще се погрижи за нея.
Хванаха я през кръста и я заведоха във болничната стая.
-О,боже!-ахна мис Айси като я видя-сложете я тук,да легне.О,лошо!Оставете я тук,а вие си лягайте!Хайде,аз ще се погрижа за нея.
Драко,Наталия и Мартин излязоха и тръгнаха към кулата.Замъкът беше пуст,бе 3 след полунощ.ТЕ стигнаха до кулата и влязоха.Наталия побърза да си легне.Мартин също,а Драко остана там.Беше изморен,но и напрегнат.Ами ако Мария не се оправеше?!Тя му беше сестра,не не можеше да го позволи.Цяла нощ се рови във странните книги на тяхната библиотека,намираща се във самата кула.Тя бе нищожна във сравнение с голямата училищна библиотеката и….книгите във библиотеката на Наталия.Но той не откри нищо.И заспа на разсъмване.Наталия го намери и реши,че понеже е събота и нямат часове е по-добре да поспи.Късно след закуска,Мартин и Наталия се качиха и събудиха Драко.
-Хайде,Драко ставай!Отиваме при Мария.Време е!-каза Наталия,вдигна го и тръгнаха.Слязоха долу,до болничната стая,почукаха и влязоха.Мария лежеше,но не спеше.Гледаше наоколо,но щом ги видя се раздвижи.
-НЕ!-кресна сестрата.-Никакво мърдане,Мими!Не,не може!Ти трябва да почиваш!А вие?!Какво търсите тук?Не знаете ли,че не е позволено да я посещавате?!ТЯ е опасна за себе си и ОСОБЕННО за другите!ВЪН!-и ги избута.
-Но как така не ни е позволено да я виждаме?-каза Драко на сестрата отвън.
-Ако толкова ви интересува…..ПИТАЙТЕ ДИРЕКТОРА!-разфуча се тя и затръшна вратата зад гърба им.
-Мила жена с благ характер.-каза саркастично Драко.-Хайде при директора.
И те тръгнаха.Нагоре,нагоре и още нагоре чак да десетият етаж.Беше почти четири и половина.Те видяха златната врата на кабинета на проф.Тофти.
-Е,да влизаме!-промълви Мартин и се засили
-НЕ!Чакай.Ти бил ли си някога вътре?А?
-Не.
-А ти Драко?
-Не.
-Но,аз,да!Не се влиза така!-Наталия се доближи до вратата и промълви нещо неразбираемо.-Сега вече влизайте.
Те бутнаха вратата и влязоха в разкошно подредена стая.По средата-писалище,на писалището-директора.
-О,вие дойдохте!Сигурно искате да знаете какво и е на Мария!Така историята е доста дълга.Седнете.И така…всичко започна вчера на обяд.Вие се скарахте заради времетегача,после заради проф.Грива.Тя дойде при мен и каза,че не ви понася вече.Държеше се странно,нали?-той замълча и ги погледна.
-Да!-пророни изведнъж Наталия-Невъзможно странно.Но кой?Или по скоро как?
-Охо,пак ли?!Ти разбра всичко,а на нас кой ще ни го обясни,а?Кой?-вече вбесен се намеси Драко.
-Аз,също разбрах.-каза Мартин.-Тя е била застигната от древно проклятие…
-…което започва да унищожава човека отвътре,като го превръща в….-промълви Наталия
-…неуправляемо чудовище-Допълни Драко,който просто го разбра,някак.
-Да,именно.Вие се досетихте какво и има на Мария.-каза професора.-Но въпросът е как?
-Ами…..Може би…-замисли се Наталия.-Онова нещо,зад дървото,което видях докато идвахме насам вчера…Дали не е било…..
-Това,което я е урочасало.-допълни директора.-А някой знаели какво точно е било?
Те се умълчаха.Какво нещо би искало смъртта на толкова добро момиче като Мария.