СпешнО - ЛИС

[betyyyy]

ЛИС в/у Градът и човекът в " Зимни вечери" на Христо Смирненски

[Tedi4ka]

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ - „ЗИМНИ ВЕЧЕРИ”
ГРАДЪТ И ЧОВЕКЪТ
Поетът, роден край Егея, озовал се в столичния град, бързо разбиhttp://www.teenproblem.net/forumра, че слънцето и топлината, усмихнатият повей на южния вятър от родния край ще останат само в най-интимните кътчета на неговото съзнание. В новата действителhttp://www.teenproblem.net/forumност няма място за тях. Тя предлага студенина и неуютност, мизерия и отчаяние.
Цикълът „Зимни веhttp://www.teenproblem.net/forumчери” дава най-пълна представа за града и неhttp://www.teenproblem.net/forumговата социална реалhttp://www.teenproblem.net/forumност. Той е недружелюhttp://www.teenproblem.net/forumбен, неприветлив и отбhttp://www.teenproblem.net/forumлъскващ, прилича на каhttp://www.teenproblem.net/forumменен затвор, чиито стеhttp://www.teenproblem.net/forumни не пропускат искриhttp://www.teenproblem.net/forumца надежда. Това е мясhttp://www.teenproblem.net/forumто - капан за човешките души, където цари пусhttp://www.teenproblem.net/forumтота и мрак. Крайните квартали са пространстhttp://www.teenproblem.net/forumво на разрухата, запустението, бедността и страhttp://www.teenproblem.net/forumданието. Човекът се чувhttp://www.teenproblem.net/forumства безпомощен, ненуhttp://www.teenproblem.net/forumжен, без мечти, лишен от духовност и красота. Той е ограбен, обсебен единствено от мисълта как да преоhttp://www.teenproblem.net/forumдолее „безхлебното” си ежедневие. Многолико е страданието. „Малките гаврошовци”, „цветарката”, „уличната жена” и „старият музикант” се лутат в безвремиhttp://www.teenproblem.net/forumето на „мъглата жълтопепелява”, обгърнаhttp://www.teenproblem.net/forumла крайните квартали.
Христо Смирненски не търси с лиричен поглед миналото и детството си като поеhttp://www.teenproblem.net/forumтична реалност, противопоставена на грозhttp://www.teenproblem.net/forumните отблясъци от мрачната действителhttp://www.teenproblem.net/forumност, както завръщащият се Дебелянов в спомена за „белоцветна” Копривщица. Юношата възпява настоящето. Пишейки за града и човека, Смирненски успява да разкрие своята съпричастност, болка и загhttp://www.teenproblem.net/forumриженост към обитателите на „черната гробница", защото той сам е едно от „деhttp://www.teenproblem.net/forumцата на града". Неведнъж е трябвало да пие горчилката на разочароващата дейстhttp://www.teenproblem.net/forumвителност, да се оглежда в студените крисhttp://www.teenproblem.net/forumтални очи на несретните жители, където намира само „догорялата” празна душа.
Като Вергилий, водещ Данте из преизподнята, поетът ни показва кръговете на земния ад. Най-ужасното е, че в „черната гробница” виждаме мъките не на грешници от отвъден свят, а незаслуженото страдание на живи същества, превърнати в хора-сенки. Зимната вечер и мъглата допълват усещането за безнадеждност и отчаяние на хората. Всичко е обгърнато с траурно наметало, сякаш и „зимната вечер” скърби за пропилени мечти, за заhttp://www.teenproblem.net/forumгубена младост, за неизhttp://www.teenproblem.net/forumживяно детство. Олицетhttp://www.teenproblem.net/forumвореният екстериор на предградието е като деhttp://www.teenproblem.net/forumкор от странна, лирично преживяна от поета траhttp://www.teenproblem.net/forumгедия. Снегът, електриhttp://www.teenproblem.net/forumческите жици, тополата, човешките стъпки - всички те „прозвънват”, „проплакват” с воплите на сподавени сълзи, коhttp://www.teenproblem.net/forumито чува единствено Смирненски.
Тъжна е вечерната разhttp://www.teenproblem.net/forumходка на поета. Надникhttp://www.teenproblem.net/forumва тук и там през прозорhttp://www.teenproblem.net/forumците на „смълчаните хижи” с надеждата да види нещо по-различно от познатата мизерия, да чуе весел детски смях или любовен шепот, но за сетен път сюжетът се повтаря - „пияни хрипливи слова”, „безхлебие”, детски писъhttp://www.teenproblem.net/forumци и женско ридание. Човекът няма насhttp://www.teenproblem.net/forumтояще, не вижда бъдеще, забравил е и миhttp://www.teenproblem.net/forumналото си. Или може би всичко е едно страдание.
Градът става все по-мъглив и злокобен и „разтапя” в прегръдките си силуетите на закъснели минувачи. Острият локомотиhttp://www.teenproblem.net/forumвен писък нарушава зимната тишина, но въпреки това не може да пробие гъстата „мъгла" на бедността. Тук хората са обезплътени, дематериализирани. Те са силуhttp://www.teenproblem.net/forumети, лутащи се сред черния мрак, сякаш са забравили дома си.
Слепият старик, бродил из каменния лаhttp://www.teenproblem.net/forumбиринт на града, не успява да се прибере в своя дом, защото мъглата го разтапя в „хаоса намръщен”. За поета градът е хаос, безпорядък, при който всеки е откъснат от естествената си среда - жената не чака с усмивка уморения съпруг, бащата не е сложил детето на коляно, за да му разказhttp://www.teenproblem.net/forumва тайнствена история, децата не се радhttp://www.teenproblem.net/forumват на зимната вечер, играейки навън до късно, възрастните не се наслаждават на спокойни старини.Всички играят неподhttp://www.teenproblem.net/forumходящи житейски роли, макар да осъзнаhttp://www.teenproblem.net/forumват, че не сън, а истина е ужасната действителност- болезнена и отчайваща. Болhttp://www.teenproblem.net/forumка изпитва поетът, защото съчувства на несретната съдба на своите братя. Като воhttp://www.teenproblem.net/forumпъл се изтръгват от сърцето му думите: Братя мои, бедни мои братя - пленници на орис вечна, зла, - ледно тегне и души мъглата - на живота сивата мъгла...
Смирненски търси връзка с угнетените души на своите „бедни братя” чрез метаhttp://www.teenproblem.net/forumфоричния образ на мъглата. Тя не е приhttp://www.teenproblem.net/forumродно явление, а екзистенциален образ на живота и съдбата. Мъглата няма да се вдигhttp://www.teenproblem.net/forumне, прогонена от зимните слънчеви лъчи. Тъгата на поета идва от усещането, че страданието като мъгла, притиснала душата, трайно присъства в живота на „бедните братя” от крайния квартал - „пленници на орис вечна, зла”.
Предчувствие за смърт носи още пърhttp://www.teenproblem.net/forumвият стих на цикъла „Зимни вечери”. Страданието, мизерията и гладът изправят човека пред страшния лик на смъртта. Тя е неумолима и безпощадна. Отнема все още неживян живот, гаси светлината, обгръща с мрак човешките души.
Финалът на творбата е посветен на съдhttp://www.teenproblem.net/forumбата на любимите герои на поета-децаhttp://www.teenproblem.net/forumта. „Сграбчени” от бедността и „безхлебието”, те сами са поели отговорността за собствения си живот. В суровия и бездушен град те нямат право на детство, а това е осъдително, защото нищо не може да замени детството. То е неповторимо. Малhttp://www.teenproblem.net/forumките гаврошовци нямат право и на почивhttp://www.teenproblem.net/forumка. Единственото място, където спират, но само „за миг”, е край уличния фенер. Сяhttp://www.teenproblem.net/forumкаш търсят в неговата светлина топлината на домашното огнище. И попаднали за миг в друг свят, красив и нереален , с „няhttp://www.teenproblem.net/forumкаква смътна почуда” следят нежния танц на снежинките - символи на безгрижиеhttp://www.teenproblem.net/forumто, чистотата и детската невинност. За бедните деца, „чувалчета снели от гръб”, щастието е илюзия, отказана им от живоhttp://www.teenproblem.net/forumта. Това е тяхната тъжна орис, едно траhttp://www.teenproblem.net/forumгично предчувствие за бъдещето им. Гаврошовците, притиснати от мизерията и глада, преждевременно са остарели.
Без надежда завършва тъжната средhttp://www.teenproblem.net/forumнощна разходка на поета. След видяното, преживяното и чутото, след докосването до човешката болка и страданието, в поетичния финал на цикъла „Зимни вечери” остава усещането, че градът е затhttp://www.teenproblem.net/forumвор за несправедливо наказаните „бедни братя” на Смирненски.