Не е много типично за мен да пускам стихове един след друг, но видях интерес в предишната тема. Отново старо, за мен лично по-добро от предишното, но това решението за това оставям на вас. Критиките също са добре дошли. (:


“Как се убива човека”

Нека пишем щастливи редове,
Нека се радваме на слънцето тук.
Защото са мрачни сегашните градове,
Защото отсякоха и последният бук.

Нека се усмихваме всеки миг,
Нека не плачем, нека.
Защото усмивката ни не е тик,
Защото мъката ни не е лека.

Нека не оставаме сега без сърца,
Нека не мълчим, нека.
Защото какво е човек без мечта?
Защото така се убива човека.