Има такива моменти. Понякога са много продължителни, в теб се загнездва едно тягостно чувство без да му се вижда края. Трябва да си дадеш отговор на въпросите: Защо се чувствам така? и Какво ме кара да изпитвам това?
Със сигурност си има причина, но от мен да знаеш - колкото повече го мислиш, толкова повече се отдалечаваш от благоприятния развой на събитията. С други думи, не оправяш нещата, а се задълбаваш в тях.
Между другото, ако причината си има име и чувствата ти не са споделени, напълно те разбирам.
Каквото и да е, най-напред се постарай да не оставаш сам. Ако бърбориш с някой притятел/познат, няма да го мислиш толкова през това време и ще се почувстваш по-добре.
Прави нещо любимо, което ти е приятно, съсредоточи се върху нещо интересно, нещо което те интересува - може да е любим спорт, хоби... нещо което те влече.
Сам каза че не правиш нищо. Е в това е проблема, или поне по-съществената част от него. Когато човек не прави нищо, започва да мисли за глупости и може да изпадне в депресия. Не се поддавай на Мързела. Започни да правиш нещо и имай предвид, че Мързелът е много находчив и изобретателен и лесно може да се оплетеш в мрежите му. Ако имаш идея да направиш нещо, не го отлагай, а го направи сега, веднага, на момента. Отложиш ли го за после, спомни си какво съм ти писал.
Всичко е в главата ни. Често нещата не са каквито ги виждаме. За нас те са такива, каквито ги виждаме, но реално може да са мнооого различни и положението никак да не е зле реално.