Здравейте.. пиша ви с надеждата да ми олекне поне малко.. а може и да получа някой добър съвет..
Имам гадже от 3 години и близо 6 месеца, от 4 месеца живеем заедно.. тръгнахме в края на 9 клас.. и аз съм му 1та, а той на мен ми е 1я..нито 1н път не сме си изневерявали.. обичам го безумно.. и чувствам, че и той ме обича...Проблема е, че догодина септември отива да учи в чужбина.. а аз оставам тук (тук уча).. и тук идва големият проблем... той не вярва във връзките на разстояние... казва, че ще скъсаме, защото ще се отдалечим 1н от друг..а и няма желание и да опита.. просто защото мисълта да е с момичето, с което е тръгнал от 9 клас го влудява.. не иска целият му живот да е предначертан.. и не иска аз да съм единствената и да не е пробвал с друга (преди мен е имал 1-2 несериозни гаджета.. за по няколко дни)..напълно го разбирам.. и за мен това отчасти е плашещо..но от друга стран, за времето откакто сме заедно съм се замисляла дали мога да съм с друг (преди него съм имала около 5 гаджета за по няколко месеца..) но съм осъзнавала, че не бих могла.. просто защото нямам очи за другите.. ставали са ми симпатични някои момчета.. но дни след това съм осъзнавала, че не бих имала нищо с тях.. просто, защото истински обичам този, с когото съм... Тук идва и обречеността.. трудно е да ходиш с някой и да му се отдадеш при положение, че знаете, че вс е обречено и ще скъсате и че ще ви е мн кофти..Затова моят човек иска да скъсаме от сега..Но аз не мисля, че това е правилно просто защото се обичаме.. и според мен е по-добре да сме заедно, а после времето и разстоянието да лекуват доколкото могат...не мога да си представя да е в същия град, дори апартамент.. и да го виждам без да го докосвам, без да го милвам и целувам...мисля, че ще е жив мазохизъм да се въздържам по този начин...но не мога да го накрам да се съгласи с мен.. не мога да му покажа, че е по-разумно да сме заедно и като замине да скъсаме..
Може да ви се сторя луда...но съм жива романтичка.. и знам, че той ми е първата любов.. знам и че бих останала с него завинаги Знам, че ще го убедя... знам, че сега ще бъде с мен до преди да замине, защото се обичаме.. но ме е страх, че като замине наистина ще скъсаме..че там той ще намери друга, която да обикне.. и че аз ще съм минало за него.. някой от вас ще си кажат, че съм луда мислейки си, че го обичам толкова и че няма как да съм толкова сериозна.. но вярвайте ми преживяла съм много с бившите си.. преживяла съм мн и със смейството си и съм пораснала преждевременно.. вече съм на близо 20..но съм улегнала... страх ме е, че ще го загубя... страх ме е, че ще се надявам на срещата на класа след 4 години отново да се съберем, а може това да не стане, защото ще си е хванал друга там.. ще е обикнал истински друга... боли ме да гледам как ще загубя любовта (която и без това не се открива лесно) и не мога да направя нищо по въпроса... ( безсилна съм...единственото, което ми остава е да му се наслаждавам следващите месеци... да запаметявам вс момент... а след това да тъжа...