Ето и още едно ;]]

Защо на нея
Тя седеше в училище сама, безпомощна срещу несподелената любов, която я застигаше навсякъде.Не можеше да разбере, защо все тя се оказваше в клопката и.
Не го беше виждала цял месец, а когато го видя и фокусира в далечината, че това е той, се затича за да го види, за да го прегърне и да го обича.
“Липсваше ми!” , каза тя а момчето сякаш отговори на чувството и. Тя се разтрепери, сякаш щеше да припадне всеки миг, сякаш това беше последната им среща. Земята се завъртя по-бързо от обикновено, и изглеждаше по-прекрасна от всякога. Тогава в нея се зароди надеждата, празната, безпочвена надежда, че може би той ще изпита същото към нея. В тозе момент нямаше момиче до себе си, беше свободен, само за нея.
Но ето, че в мислите и се зароди очакваното, това което я сполетяваше винаги. “Глупава си… той няма да ти обърне внимание, не и на теб!”. Най-ужасната мисъл, която обаче винаги и я сполетяваше.
Момичето обичаше да пише кратки разкази, стихотворения за любовта и за живота си. Предпочиташе да опише чувствата, вместо да ги изрази, да ги напише, вместо да ги каже на глас. Наскоро тя беше написала разказ за надеждата и за това как не вярва в нея. Ето обаче, че надеждата неизбежно достигна и нея. Обзе я и тя реши, че любовта може този път да не е несподелена. Да, тя обожаваше да пише, точно както пиша аз сега..