КУРСОВА РАБОТА
НА ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА ШЕНКОВА
10В КЛАС
„АДОЛФ ХИТЛЕР”














Първа и Втора световна война:

Адолф Хитлер е човек, който жертва себе си, целият си живот за своя народ. Това е специална черта на Националсоциализмът, саможертвата на индивида в името на общото благо. Това прави един национал-социалист по-ценен от хиляди демократи или републиканци. Точно това ни прави толкова силни и страшни за враговете ни. Първоначално хора като Дитрих Екарт смятат, че ще могат да използват природния му талант, за да изградят политическо движение, на което да дърпат конците в сянка. Скоро обаче разбират, че амбициозния Адолф трудно може да бъде контролиран. А той самият се появява на политическата сцена в Германия във възможно най-подходящия момент. Страната се намира пред избора комунизъм или реставрация на монархията.

През Първата световна война, Хитлер преминава през всички тревоги и проблеми на обикновения войник. Неговият полк кърви на фронта. Когато силата му спада, всеки трябва да поеме по-голяма част върху себе си. Никой не поема повече от Хитлер. Той постоянно е доброволец за допълнителни задачи, взима най-опасните назначения и много пъти едвам избягва смъртта. Все едно, че изхода на войната зависи единствено от него. Когато има право на заслужена почивка, той се отказва доброволно и я дава на някой женен войник, който да иде при семейството си. След удара в гърба и позорната загуба на Германия, Хитлер е решен да даде остатъка от живота си за това да види отново Германия силна и да се отмени злото споразумение от Версай.

Германия силна и да се отмени злото споразумение от Версай. По време на тези години на борба, той прави по-големи жертви отколкото по време на младостта си. Личният гардероб на Фюрера е толкова беден, че по-богатите другари от партията му дават костюми при срещи с големи индустриалци. Не само всяка марка отива за борбата, но и Хитлер трябва да изостави мечтата си да стане художник ( както мисли по това време ) или архитект.

След края на Първата световна война, в която участва като ефрейтор в германската армия, Хитлер се присъединява към реваншистките кръгове в Бавария. Той взима участие в бирения пуч в Мюнхен през ноември 1923 г., за което е осъден на 5 години затвор. Докато лежи зад решетките, Хитлер заедно с Рудолф Хес написва книгата Майн кампф(Моята борба). В нея той хвърля вината за поражението на Германия върху комунистите, капиталистите и евреите, и крои планове за световно господство на арийската раса.

Благодарение на безспорните си ораторски заложби Хитлер се издига в йерархията на нацистката партия, която получава най-добри резултати на парламентарните избори през 1932 г., без да има абсолютно мнозинство. Президентът Хинденбург му възлага да стане канцлер, но поради невъзможността за сформиране на правителство са насрочени нови избори през март 1933 г. През февруари Хитлер организира подпалването на Райхстага, за което са набедени група комунисти начело с българина Георги Димитров. Нацистите получават мнозинство и прокарват извънредно законодателство за разправа с политическите си противници. Поради твърдото държание на Димитров пред съда обаче той и другите обвиняеми българи са оправдани.

Хитлер продължава да потъпква демокрацията в Германия, като същевременно предприема мерки за социално-икономическо възстановяване на страната. Военно-индустриалният комплекс, който той създава, помага на Германия да преодолее следвоенната криза от Първата световна война. Западът разбира, че милитаризацията на страната води към нова война, но се надява Хитлер да се насочи на Изток, към Съветския съюз. Така и става, но първо нацистите слагат ръка на практика върху цяла Европа. В резултат на Мюнхенското споразумение от 1938 г. Германия получава от Чехословакия срещу обещание за вечен мир населените с етнически немци Судети в западната част на страната. По-късно тя предприема аншлус (присъединяване) на Австрия, и окупира без бой остатъчната част от Чехословакия. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, с което започва Втората световна война.

Хитлер и Сталин си поделят територията на Полша въз основа на протокола Молотов-Рибентроп. Въпреки съпротивата на западните Съюзници, за няколко месеца през 1940 г. хитлеристките войски окупират Дания, Норвегия, Белгия, Холандия и Франция. През пролетта на 1941 г. експанзията продължава в Югославия и Гърция. На 22 юни Хитлер напада СССР в изпълнение на операция Барбароса и първоначално постига големи успехи, като пленява няколко милиона съветски войници. Поради липсата на ресурси, лошото време и засилващата се съпротива обаче германското настъпление се задъхва и спира на километри преди Москва.
През декември 1941 г., след нападението срещу Пърл Харбър, САЩ влизат във войната на страната на Съюзниците и променят баланса на силите. През януари 1942 г. по заповед на Хитлер се провежда конференцията във Ванзее край Берлин, на която се планира окончателното решение на еврейския въпрос. В изпълнение на решенията започва строителството на лагери на смъртта, основно на територията на Полша.

През февруари 1943 г. хитлеристките войски са разгромени при Сталинград, с което ходът на войната се обръща. През юли Германия опитва последната си голяма офанзива при Курск (операция Цитадела), но не успява да пробие съветската защита и оттогава линията на фронта върви само на Запад до края на войната в Европа.

Възходът и падението на Третия райх и животът на Хитлер са части от продължителната битка през XX в. между демокрацията и диктатурите. С рухването на комунистическата тоталитарна система в Европа в музея на прокълнатите от историята Ленин и Сталин заеха законното си място до Мусолини и Хитлер.

И в бившите комунистически страни се появяват издания на „Моята борба“. Поколенията, родени след Втората световна война отхвърлят носещия се от нейните страници войнствен тътен на барабани и свирепия зов за кръв и смърт, защото предпочитат да живеят в общество, изградено на принципите на демокрацията, на свободата, справедливостта и солидарността. Те знаят, че трупът, хвърлен на германската публика под името „Моята борба“, започва да разпространява опасна зараза особено след 30 януари 1933 г., когато „звярът изскочил от бездната“, разполага с власт да застеле с трупове пътя на Третия райх в изпълнение на най-налудничавия план в световната история — за космическа война срещу „разяждащите чистата раса бацили“, срещу гризящите арийските сърца.

Война, в която „чистите“ германци се убедиха в ужасяващата реалност на оня марш на щурмоваците, в който ентусиазирано са пеели: „Тоз, който падне в бой за Хитлер, ще спи спокойно дори и на чужда земя.“

Война, към която с толкова възторжени слова ги тласкаше и „Моята борба“! Книга размисъл над вечната тема за човешкото лекомислие, за пътя на един народ към пропастта. За размисъл и над темата „Хитлер“ — вписва ли се фюрерът в сентенцията на Стоян Михайловски: „Има мъртъвци, които трябва да бъдат убивани“.
Непрекъснато, в името на вечно будната историческа памет на човечеството.
SS и SA:

След формирането на SS през 1925 г. тя претърпява скоростно развитие. Причините за увеличаването мощта на SS е много сложен и подробен въпрос и за това има много причини, но тази тема не е в основата на разглежданото от нас създаване и развитие на Leibstandarte. За основното изследване на първите части, създадени с цел да охраняват и предпазват в периода до 1925 г., който приключва със създаването на SS, с подробното разглеждане на разлики между SS и SA, сме готови да навлезем по-дълбоко в изследването на историята, причините за успешното развитие и растеж на SS частите в Leibstandarte.

През 1933 г., осем години по-късно след създаването на SS, тя се е разширила до 50 000 членове. От този момент започва историята на Schutzstaffel, която през пролетта на 1933 г., е създадена като елитно движение сред редиците на елитната SS. Този елит в елита трябвало да бъде специално обучена лична охрана, подбрана от най-добрите сред SS, която всъщност става личната охрана на Хитлер и е подвластна на всички негови желания. Името на тази нова част е SS-Stabswache Berlin, а малко по-късно през същата 1933 г. е преименувана в SS-Sonderkommando Berlin. През лятото на 1933 г. са създадени две нови SS-Sonderkommando части - SS-Sonderkommando Zossen и SS-Sonderkommando Juterbog, където са обучавани новите кадри за SS, както и допълнителен състав за полицейските команди, но тази функция малко по-късно им е отнета. И двете части малко по-късно са слети в the SS-Sonderkommando Berlin и функциите им са променени в това да отговарят за Adolf Hitler-Standart.

На 8 и 9 ноември 1933 г., 10 години след неуспешния опит за преврат, целият Adolf Hitler-Standarte се събира на военен съвет, където се полага обща клетва в памет на загиналите от 1923 г. Военната среща се провежда на Фелдхернхале, мястото на престрелката между участниците в пуча и полицията, в която загиват представители на нацисткото движение. Всеки член на Adolf Hitler-Standarte се заклева да отдаде живота си за фюрера. Името на организацията също е променена на това военно събрание - Leibstandarte Adolf Hitler. По заповед на Химлер, инициалите “SS” са добавени към името на Leibstandarte и така то става Leibstandarte SS Adolf Hitler.

С идеята да бъде потушена заплахата идваща от SA, под командването на Ото Райх и на Юрген Вагнер са създадени две формации на LSSAH. Те са прехвърлени от казармата в Берлин в провинцията и на 30 юни са изпратени в Мюнхен. От Мюнхен малка група от двете части е изпратена в затвора Щаделхайм, където взема участие в екзекуцията на SA част, осъдена по обвинения в заговор и участие в подготовката на преврат срещу държавата. Заповедите са изпълнени без въпроси. Всъщност по-голяма част от LSSAH остават в казармата в Берлин. Само две малки групи са изпратени в Мюнхен. Малко по-късно друга малка група, подбрана от останалите в казармата мъже, взема активно участие в екзекуциите на много други обвинени. След края на "Аферата Рьом", която приключва на 13 юли 1934 г., са убити около 177 души, а SS се превръща в независима организация, която вече не е под прекия контрол на SA. Лидерът на SA – Ернст Рьом, също е екзекутиран.

Интересни факти:

Хитлер е непредвидим. Променя намеренията, плановете си, но когато е в Бергхоф, не пропуска сутрешната си разходка до чайната. Тук той се придържа към един и същи режим сутрин става между 9 и 10 сутринта, посещава бръснаря си, и тогава прави сутрешната си разходка надолу по хълма, която трае 15-20 минути. Това е неговото време. Има охрана от СС в началото и края на пътеката и човек, който наблюдава движението му, но Хитлер не обича да му дишат във врата. В Бергхоф се чувства 100 % в безопасност. Дори, когато е там, издига фашисткото знаме, което се вижда от кафенето в града. Тук е неговият свят, неговият дом.

Когато Хитлер отива към чайната, охраната му се движи на около 70 м зад него. Те са длъжни да носят оръжие, което им се зачислява заедно с униформите. Но никои не ги проверява дали го носят.

Материалните жертви не са единственото, което партията изисква от лидера си. Хитлер често казва, че не би могъл да се наслади на една женитба, защото е женен за цяла Германия. По-лошо, той знае, че никога няма да може да има деца. Той не иска да ги постави в условие, да растат в сянката на неговите постижения и да следват неговите стъпки. Началото на войната принуждава Хитлер да изостави мечтата си, да изгради на ново немските градове. Той облича униформата си и отказва да я свали, докато не бъде постигната победата. Той работи по цял ден, имайки все повече и повече работа. Неговата главна квартира , “ вълчото леговище “ е разположена в сумрачна гора край Растенбург, която е твърде гореща през лятото и твърде студена през зимата.

Когато съветските снаряди почват да падат в града, Хитлер казва на генерала от Вафен СС – Леон Дегрел, че ако има син иска да е като него, но че Дегрел заедно с полковник Ханс-Улрих Рудел трябва да запази живота си, за да служат по-късно със своя героизъм като пример за немската младеж. Фюрера казва, че ще направи крайната саможертва за Германия и няма да избяга, ще се бори с противника до самия край, и след това ще лиши евреите и болшевиките от удоволствието не само да го изложат на срамен процес, но и да се гаврят с тялото му, и така той се бори докато “ подчовеците “ са само на няколко метра от него и след това отлита във Валхала.

Германия е поставена на колене (меко казано) от 1918 г., а някакво парвеню с досадни мустачки си позволява да говори за нея като бъдещия европейски гигант. Още едино успешно демагогско решение е използването на расизма за изграждането на нацистката идеология. В обществото ври и заплашва да кипне огромно количество омраза. Едва ли има по-подходяща мишена за нея от оброгаваните от столетия наред евреи.

Като фактор за политическия успех на Хитлер не трябва да се забравя и факта, че партиите на власт във Ваймарската република пропиляват шанса си като управници и не успяват да предложат разумна основа, която да измести двете лудости - комунизъм и нацизъм. Аристокрацията ясно съзнава това и в крайна сметка се принуждава също да застане зад ефрейтора. Хинденбург в началото се заканва, че докато е жив няма да го допусне да стане канцлер, но скоро и той омеква, защото иначе другия вариант е Червена революция, при която имотите му ще фръкнат незнайно къде. И хоп Адолф Хитлер спретва коалиционен кабинет под негово ръководство. Пак има наивници, които си мислят, че дърдоркото ще възприеме позицията на пионка в ръцете на по-разумните. Да, ама не, както се казваше в телевизионния ефир... Какво става по-нататък, знаем много добре.

Смъртта:
Атентаторите ще се приземят с парашут в убежище осигурено от чичото на военнопленника Дийзер. Местният продавач ще ги отведе до цивилните патрули, най-външният кръг на охраната. Ще носят униформа на планински спецчасти, с версията, че са изпратени в областта, нащрек за патрули на СС.

Преди да стигнат до следващия охранителен пост, ще се отклонят от пътя, ще заровят униформите си и ще навлязат в гората. Снайперистът ще причаква Хитлер встрани от пътеката - на разстояние между един и 200 метра...

Операцията не се осъществява. Атентаторите не стигат до Бергхоф. Операция Фоксли остава само на хартия, затрупана от последвалите събития на войната. Накрая Хитлер измамва и победители, и победени, като на 30 април 1945 сам слага край на живота си.
Първите смятат, че войната ще приключи ако Хитлер умре, а другите, че за каузата е по-полезен жив. Едните твърдят, че ако Хитлер умре с нацизма е свършено, другите обратно, че ще бъде продължен от друг лидер. Някои се страхуват, че ще бъде канонизиран в мъченик, други са сигурни, че той заслужава да умре. Никой не спечелва в спора. Не се постига съгласие. И така е пропусната и тази макар и малка възможност. Хитлер напусна Бергхоф на 14 юли, за да не се върне никога там.
Преди това той става причина за смъртта на близо 50 милиона души, в това число 9 млн. германци.

Войната щеше да свърши преди края на годината. Безспорно щяха да изминат още няколко месеца до нейния край, но затова пък нямаше да се стигне до някои от най-ужасните бомбардировки като тези над Дрезден, Пфорцхайм и други. Концентрационните лагери щяха да се закрият, и то веднага. Дори един Химлер стори това по собствена воля през април 1945. Ето защо си струваше Хитлер да бъде убит.
Колко ли души са могли да бъдат спасени при това положение?

Да започнем с евреите. Смята се, че милион и двеста, милион и четвърт нямаше да бъдат убити. Ако операцията бе проведена през август 1944, евреите в Унгария със сигурност щяха да оцелеят. Нека добавим и руснаците, които загинаха, но които нямаше да загинат, както и жертвите в битката за Берлин. Сметката възлиза на около 10 милиона.