Здравейте.
не че можете да помогнете с нещо, ама нали е казано "споделена мъка - половин мъка".
Та по същество: в скайп имам доста абонати, но на почти всички съобщенията им до мен се свеждат до молба да им помагам - на кого по немски, на кого по информатика, на кого по web development и т.н. (няма нужда да изреждам и да се правя на всезнайко, какъвто не съм).
И разбира се им помагам.
Да, ама когато аз имам нужда от тях - всеки се прави на луд.
Например днес имах концерт и викнах няколко души, които смятах, че биха ме уважили.Да, ама дръжки - никой не дойде.
Ами хубаво...
Също така, никой не се сеща да ми пише в скайп е така, да види добре ли съм, жив ли съм, здрав ли съм, а само когато имат нужда от помощ.
Писна ми просто...
Третират ме като някаква енциклопедия, която ти дава отгвора и после можеш да я захвърлиш в прашния рафт на безразличието и незаинтересоваността.