Аз наскоро имах подобна дилема и в крайна сметка реших да призная на момичето.Тя определено не мисли само за секс нито пък и аз за секс с нея,само да сме заедно значи всичко за мен.Много сме близки с нея и много добре се разбираме,забавляваме,тя е страхотна и винаги ни е било приятно заедно.И така признах и какво чувствам първият път по skype,защото ми беше малко странно.Тя не каза много много и така после отново си говорехме за тея неща,но тя каза,че не си ме представя като нещо повече от приятел.Стана ми некво гадно особено понеже и знам,че се е забивала няколко пъти с един мой много добър приятел,не че не не се радвам за него но просто мн държа на нея.И така тя ми каза да не храня празни надежди, а аз пък,че не мога да не се надявам и че тя значи твърде много за мен.Тя пък отговори,че също знача много за нея и че не иска да ме гледа тъжен,но не знаела какво да направи..и засега се примирих с това.пак си излизаме натам насам двамата,забавляваме се.почти нищо не се е променило просто вече всичко е открито.но въпреки,че тя не откликна на чувствата ми не значи,че всичко е приключило аз ще продължа да опитвам.все пак има само две възможности или поне аз само толко виждам-накрая да стане нещо между нас или пък да се сложи край на приятелството ни.но мисля,че ако тя държи достатъчно много на мен и ако я помоля поне да опитаме ще се съгласи.аз предпочитам да опитаме и да се провалим отколкото въобще да не сме опитали.дано и тя така да мисли,но за момента мисля,че много и дойде с моите признания.Та извода от дългата ми история,брат,е ,че трябва да и кажеш какво чувстваш.вярно,че в началото ще ти е малко странно да я погледнеш в очите и т.н. ,но след време тва отминава,а и много ще ти олекне повярвай ми,самоят факт,че си и споделил. Дано поне малко съм ти помогнал.Но не се отказвай