- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Дневник
Не би го направила , защото знае каква бурна реакция ще има от моя страна.
А и не би се зарадвала да прочете някой неща.
Все пак затова е измислено , да си е лично твое.
П.С. Аз нямам дневник , а тефтер , в който пиша случки и размисли .. etc
Ми честно да си призная ако не би беше майка щях да му шибна един през лицето.Ако е майка мии...............просто да забрави да чува гласа ми за 2 години...много мразя да ми пипат нещата....както и тя ....няма да ми е мн хубаво.......това си личното ми пространство и те нямат разрешение да го пипат.веднъж като бях на....(не моа са сетя точно)мама ми се беше скарала много и аз кат взех 1 лист ама тъй я наобиждах че...и после брат ми го даде да го прочете и бях наказзана за няколко седмици.Много гадни случки съм имала със тези дневници и затова вече е със много големи когове тъй че просто нямам шанс да прочете нищо :-P
Аз си водя още от съвсем малка. Сега съм на 17 години и като чета старите неща, които съм писала ми е адски забавно. Например първата целувка и тем подобни.Тогава момчето ме олигави, ухапа ме по устната, завря си езика в гърлото ми и реши да ме постави на леглото на заден мост при което ми халоса главата в един бордюр, който нз какво правеше завит посредата на леглото.
![]()
Дневника ми е електронен и без да има моята парола + паролата от Локера ми няма как нито да отключи мястото където го съхранявам, нио дневника.
аз си водя дневник. майка ми няма го прочете без да ме пита,а дори да иска няма да го намери,защото съм го скрила в гардероба под дрехите които стоят най-отзад. нещата които не са за четене съм написала с тайна азбука (измислих си я за всеки случай) така че и да го прочете няма да разбере това което не искам
Водила съм си дневници преди няколко години, наистина си беше зарибявкаМайка ми обаче никога не си е позволявала да ги чете без мое съгласие, въпреки че е имала много възможности. Даже веднъж си спомням как сестра ми ми беше докопала един стар дневник, при което мама я видя и й го измъкна от ръцете, обяснявайки че това е нещо лично и никой няма право да го пипа.
Не би искала да го прочете. Все пак съм си писала лични неща вътре![]()
Не си водя дневник и не бих го направила .. Но все пак това е лично и не би ми било приятно, ако някой го прочете
Ако обичаш някой, заради красотата му, не е любов, а желание!! Ако обичаш някой, заради интелигентността му, не е любов, а възхищение!! Ако обичаш някой, защото е богат, не е любов, а интерес!! Ако обичаш някой и не знаеш защо... това е любов... трябва да знаеш да обичаш без да губиш нищо в замяна...
Един път,когато бях скарана с майка си,реших да се пошегувам с нея...
Купих си дневник и започнах да пиша в него(част от нещата бяха истина,а част невероятни лъжи от сорта че съм се напивала до забрава и т.н.).Бях написала,че си имам гадже, което е на 14,а аз тогава бях на 11.
Един ден го оставих на видно място(на един рафт).Бях сигурна,че понеже сме скарани ще се опита да го прочете.Вечерта тя пиеше вино и ме попита дали искам,а аз любезно и казах,че не пия алкохол.Тя ме гледа тъпо известно време и после ме пита дали съм влюбена в някое момче.Аз й казах: "Защо? Намекваш ли нещо?Дори и да съм влюбена,не бих ти казала.Но не съм." При което тя изтърси: "Хаха,да бе.Прочетох дневника ти...Пиянствата и гаджето.Имаш ли нещо да ми кажеш?" Аз прихнах.Смях се сигурно един час,а тя ме гледаше глупаво отстрани и не схващаше.![]()
![]()
![]()
![]()
После й обясних,че всичко било лъжа.И двете дълго се смяхме,после се сдобрихме и тя вече не ми чете дневниците(е,може би защото вече не пиша много в тях).От време на време,докато пиша в тях,поглежда,но сега съм направила така,че и да прочете,нищичко няма да разбере.
![]()
![]()
Просто се усмихни...останалото няма значение!
Водя си дневник,колкото и смешно да звучи.Има много неща,които няма как да кажа на майка си и затова си ги пиша в тетрадка.Така си изливам емоциите и ми е много по-добре.К
Като бях по-малка,на 6-7 години,веднъж мама ми беше купила малко дневниче на Winx Club с ароматни розови листи и катинарче.Аз много го харесах и ѝ благодарих,а тя ми даде обещание,че каквото и да става,няма да го чете.Аз си пишех всеки ден за най-различни глупости-от ходене до супермаркета до срещата с едно момче в блока.Като го изписах,си го прибрах и си купих нова тетрадка,която да ми служи за дневник.И така,минаваше времето и вече имам сигурно 9-10 тетрадки...
Аз без дневник не мога.Просто не мога.Все някъде трябва да напиша нещо,било то план за сваляне на момче,било то разказ за събитие...
Ако майка ми ми прочете дневника...хмм..Тя никога не би го прочела,а и винаги когато апочна дневник,нарочно го започвам отегчително,защото дори някой да иска да го прочее,след като види първите 5 страници,просто ще се откаже.Но все пак,ако майка ми ми прочете дневника...няма да направя нищо ,защото ще съм мъртва!Ако беше прочела майка ми написаното...не ми се мисли.Все пак,бих ѝ се разсърдила супер много,защото това си е лично и никой няма право да ми го чете...
Някои хора никога не се променят!
Te amo mi vida.
Dulce Maria ♥
Еми не си водя ..Ама ако си водих и ако майка ми го беше прочела щях да реагирам най-спокойно ..
Спомням си когато бях на 7-8 годинки си бях водила дневник, там бях написала как изгорих килима докато се опитвах да заварям джоистика (никва идея съм си нямала кво прая). Естевствено обвиних братовчед ми, но бях го обяснила подробно в дневника ми. И един път тя идва с дневника и ми казва "Ти си изгорила килима, прочетох го в дневника ти!" и не знам кво ми стана ама избягах и се изгубих в града. После тя ме намери и беше голям срам. И тва е моя отговор ако майка ми прочете дневника ми ще избягам !!![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
Никой ли от вас не е чувал за електронен дневник...Аз там си водя и тъй като има парола там няма как някой да разбере какво съм писал.Ако някой се интересува мога да му дам сайта на лични за да не става реклама тук.
Няма дневник. Правила съм опити да си водя ,но просто не ми се получава .Ще пиша 2-3 дена и после ще го оставя,а няма смисъл . Иначе аз знам за кво щях да пиша и ако мама го прочете ..Лошо :S::S
Ох, тия дневници... Бях се хванала преди време да пиша глупости в някакъв онлайн дневник. Вчера се сетих за него, прочетох си простотиите и бях в шок от тъпотиите си :Д Написах пак едно постче, колкото да си видя 'развитието', ако вляза пак, и това е :Д
Като малка имах и някаква тетрадка-дневник, но я забутах някъде.
Everything changes, but beauty remains ...
Майка ми не би прочела дневника ми,защото тя много добре знае,че пиша лични работи. Слагам си го на шкафчето до леглото и изобщо не го е пипнала. Имам й пълно доверие!
Последно редактирано от ~The Smile~ : 07-31-2012 на 11:58
Принципно се бих изнервила. Нищо, че в старите ми дневници /или по - точно в стария ми дневник/ не пише нищо необикновено. С кое момиче съм се скарала. Какво съм правила през деня и подобни. Детски акъл. От 7 - 8 годишна сигурно не си водя дневник.
+1
И не мисля че е глупаво...
Иначе за прочитането - късмет. Заключила съм го с верига и катинари :ДДД А като ходя някъде взимам или него, или само ключовете с мен!
Няма да ми е много приятно,но едва ли ще разбера от някакъв дневник дето водя в нета,където описвам тренировки и храна..![]()
Една приятелка почна да ми чете дневника и аз като исках да си го взема,тя не го пускаше.Казваше: "интересно ми е,като книга е!"
Имам мноого дневници..и аз като Бонбонченцетууу не мога без дневник. През свободното си време все пиша в дневника.. Най-много пиша за момчето,в което съм влюбена..
Като малка си пише хразни глупости в дневника като игра един смисъл...ама вече - НЕ ...ето заради такива ситуации брат/приятел/родител прочел дневника разбрал разни неща и т.н.... а и няма смисъл като си спомниш всичко , но е добре да си записваш в едно тефтерче важните неща - но само дата и събитието което е станало , а не да пишеш кво си си мислила кого харесваш и все такива лгупости.. абе тъпо е според мен да си водиш дневник , а и кога ще седна да пиша глупости...иначе ако имах дневник и ми го прочете ще има скандал и ще й се сърдя абе сещате се...........