Слушай,всичко което преживяваш ми е напълно познато(по-голямата част де).Почти в същия сценарий живея,само дето държавите са няколко.При мене различното е че баща ми не каза нищо и се криеше, аз разбрах за всичко поради неговата непохватност и това да се прикрие, да не ти казвам пък какво ми е било като разбрах сам.Всички неща бяха толкова свързани и като се замислих ми идваше да го заколя.Даже все още го изпитвам:ненавист,срам,бол а,ярост,негативизъм,разяжд аща от вътре те злоба.Но постъпих както някой беше споменал че най-голямото наказание за един родител е да бъде игнориран от детето си...така и постъпих и въобще не съжалявам и даже го правя в момента,чувствам наслада от всичко това.Това го казвам не с цел да постъпиш като мен,никога не бих те посъветвал това , никого не бих посъветвал това.И аз като другите ще те насоча към това да говориш със родителите си, аз нямах тази възможност,плюс това никой не може да се постави на твоето място, само ти знаеш каква е ситуацията и какво ти е.Това което казах за своя случай е много грозно , но си имам аргументи и тези които имат основа!Както и да е , горе главата всичко ще бъде наред за теб!

П.С. преди години зае*ах тоя форум но специално тази тема ме докосна лично и за това се включих отново...