Образат на Оргон

[hheh]

Трябва ми "Образат на Оргон" от комедията "Тартюф".Ако можете ми дайте текст или нещо подобно като Анализ за този образ Ще съм ви много благодарен.

Благодаря Предварително

[aloveyou]

Тартюф
- епоха: Класицизъм, жанр: комедия на характерите
- единство на време място и действия; важно е творбата да звучи правдоподобно
- доминира рационалното, разумът над чувствата
- йерархия на жанровете; комедията е нисш жанр
- официална ценностна система, наложена от абсолютната власт; изкуството трябва да осъществява нравственото възпитание на героите
- Тартюф – образ тип
- конфликта между истинското и привидното
- сюжетът на тартюф е оригинален
- класическите сцени на послушване
- Молиер = Жан-Батист Поклен

Защо Тартюф се появява на сцената едва в 3-то действие?
От една страна защото така читателят/зрителят може да добие представа за образа му през погледа на другите герои. Те ясно очертават две противоположности като същността на Тартюф, което предизвиква конфликта в търсене на истинската му същност. Това е обичаен похват за комедии на нравите.
От друга страна по този начин Молиер успява да спази нормата за участие на главния герой в една трета от действията на творбата плюс едно.

Как са представени образите на Оргон и Тартюф?
Образът на Тартюф преди самото му появяване на сцената се изгражда от другите герои. Той е представен като 2 напълно противоположни същности, а читателят/зрителят се двоуми точно коя е истинската. Едва след появата му ясно се очертава образа му на лицемер. Характерът му не се променя и той не претърпява вътрешен конфликт. Така успява да покаже как постъпва човек с подобен характер в различните ситуации и дава една добре дефиниция за понятието двуличник.
Образът на Оргон е представен чрез наивните му постъпки и чрез някои от монолозите на останалите герои. За разлика от образа на Тартюф, тук колебание няма. Но тук Оргон преживява една вътрешна промяна – когато разбира за „играта” на Тартюф.

Променя ли се Тартюф?
Абсолютно не! Тартюф не преживява никакви вътрешни конфликти или преобразувания, той не е образ в развитие. През цялата творба Тартюф остава все същият типичен лицемер. Той просто се крие зад маската си, а когато я сваля за момент, Оргон прозира истинската му същност.

За комедията ...
Комедията е драматическо произведение със смешен сюжет, предимно написано, за да бъде представено на сцена. Има за цел чрез удоволствие и смях да покаже кои неща в живота за полезни и кои да се избягват. Светогледът е противоположен на този на трагедията. Обикновено героите са типове, чиито имена най-често изразяват определен характер. Една от най-честите теми е любовта. Героите говорят с езика на съсловието си.

Малко история ...
Близостта на Молиер с Луи 14 прави творбите му агресивно критични към актуалните проблеми на тогавашното общество. Той пише предимно комедии в пет действия, като в центъра на изображението стои герой, който нарушава държавно приетите норми, а на финала за пример и поука той бива наказан.
Първоначалното заглавие на комедията е „Измамникът”, а веднага след „премиерата” на творбата се появява и силното недоволство на една религиозна организация, която забавя повторното появяване на комедията в следващите 5 години. Така с „Тартюф” Молиер се включва в религиозните спорове на своето време.
„Тартюф” е сериозна комедия. В типично класицистичен стил тя анализира религиозното лицемерия като обществен порок и представя пълна картина на опустошенията, причинени от него. Така великият комедиограф проповядва свободомислие.

Как действа Тартюф?
Със средствата на религиозния фанатизъм Тартюф успява да разруши едно семейство и опетнява религията до неузнаваемост. Лицемерният му характер и привидното му милосърдие карат Оргон да се влюби в този тип човек – отдаден на бога, спокоен, честен, безгрешен, милостив... но това е само привидната част от образа на Тартюф и именно тук се заражда конфликта между привидно и реално...

Отделните действия ...
Първото действие изпълнява роля на експозиция. Тя е уникална според Гьоте. Изключително стройна, тя дава възможност на читателя още в самото начало да добие представа за облика на главния герой пред погледа на останалите участници в драматургичното действие. Експозицията представя героите пряко. Тя е бърза, динамична и остроконфликтна. Създава напрежение и подготвя появата на главния герой.
Дорина е необходимата класицистична героиня – носителка на здравото народно мислене, която допада на публиката с дръзкия си и справедлив език. Чрез нея се разкрива предисторията на героите.
Клент е първият герой, който се осмелява да отправи пряк упрек към Оргон.
Завръзката започва с решението на Оргон да омъжи дъщеря си за Тартюф. Тя обединява цялото семейство срещу Оргон и Тартюф. Дъщерята на Оргон е потресена от решението на баща си, но нормите на времето не й позволяват да се противопостави. Тук отново се намесва дръзката Дорина, която в случая играе роля на защитница на Мариана. Плесницата на Оргон е израз на реализма на Молиер.
Молиер разделя героите си на разумни и неразумни. Тартюф е мислещ, но неразумен герой. Той се отдава на страстите си и сам подсказва как да бъде разобличен.
Може да се каже, че Тартюф сам подготвя провала и разобличението си. Отдаден на своите страсти, той сам разкрива лицемерието си пред Елмира.
Кулминационната точка идва когато Оргон извършва нравствено престъпление срещу семейството си. Личният, чисто семеен конфликт се разраства и добива обществен смисъл. Така Молиер успява изключително добре да изобрази колко е тежка борбата с този порок. Оргон става враг с най-близките си хора и това граничи с трагичното.
Развръзката идва когато лицемерът е вече изобличен. Но Оргон осъзнава грешката си твърде късно и Тартюф вече се изкачил прекалено високо в йерархията с правомощия. Така Оргон ще трябва да плати прекалено висока цена за лековерието си. Конфликтът изглежда неразрешим, порокът довежда до фатални последици, Оргон е безмълвен...
Разрешението на конфликта е външно, без връзка с драматичното действие, и не може да се приеме за реалистично, но пък е напълно в духа на Класицизма – рационалното над емоциите.

Молиер разобличава и религията, която си служи с всякакви средства, за да си осигури властта над вярващите.

[aloveyou]

Жан-Батист Молиер е най-великият комедиограф на ХVII век. И не само това на това столетие. В негово лице френската комедия бележи най-високи постижения.
Дълъг и сложен е пътят, който писателят извървява от първите си сценични работи до безсмъртните си комедийни творби.
С най-дълбоко обществено-философски смисъл е комедията му “Тартюф”. Тя е осмислена картина срещу лицемерната набожност, религия, егоизма и глупостта. В лицата на госпожа Парнел и на Оргон авторът представя носителите на религиозния фанатизъм, породен от догмата. Главният герой Тартюф е не само живо лице, характеризиращ един от основните недъзи на епохата, но и дълбоко социално явление. Користното отношение на лицемера към слабостта на верующите, използването на религиозните заблуждения на Парнел и Оргон е разобличено от здравия разум на Дорина и Клеант, от чистото чувство на Валер и Мариана, от пламенната откровеност на Дамис и от умната Елмира.
В първите две действия Молиер натрупва редица положения, които заинтригуват читателя и зрителя да очакват с нетърпение появата на Тартюф. Домът на Оргон където се разиграва действието е арена на семейни конфликти. Семейството е разделено на две воюващи групи –от една страна Тартюф, госпожа Парнел и нейния син, от друга – всички останали членове на семейството. По този начин авторът частица по частица сглобява основните моменти от характера на набожника.Така постепенно в сблъскването на мненията на отделните действащи лица, в борбата между лековерието на Оргон и острата предвидливост на Дорина изниква образът на лицемера, на измамника, на носителя на тъмните сили.
Образът на Оргоновата майка не е епизодичен, Тя обощава характерните черти на онази тълпа, която в момента на религиозна възбуда е готова на диви изстъпления. През цялото развитие на комедийното действие тя остава неизлечимо затъпяла и основен защитник на главния герой.
Оргон страда от особен вид болест, която можем да наречем религиозна маниакалност, изразена в сляпо преклонение пред Тартюф. Той олицетворява типичните черти на френския богаташ от тази епоха, който не е нито глупав, нито лош, но е доста лабилен и лековерен. Тези слабости, но не порочности в характера му го правят достъпна жертва на лицемерния набожник.
Наглото измамничество и мошеничество са немислими без наличието на наивност и заслепение. Татюф е невъзможен без Оргон.
Госпожа Парнел и нейният наивен син през мътните очила на религиозния догматизъм виждат у лицемера само привидните му качества на християнски моралист: смирен, изпълнен с любов към ближния, безкористен, целомъдрен и милосърден. Разбира се той подвежда лековерните, като изтъква на показ своите “добродетели” и постъпки с най-възвишени религиозни подбуди.
Това обаче не може да подведе Дорина – един човек от народа, който страда от несправедливата оценка на своя труд и глупостта на господаря си. Тя е жива и действаща в името на любовта към човека и освобождаването му от страха пред поквареното обществено мнение. Само геният на Молиер може да изправи лицемера срещу дързостната девойка. На мазните и гладки думи за целомъдрие Дорина, това дете на народа, отговаря безцеремонно и саркастично, като поставя на място похотливия мошеник.
Тартюф:
(като изважда от джоба си една кърпа)
Покрийте там гърдите си навред.
Неща от тоя род са страшни, извинете,
Те палят ни духа и раждат греховете.
Дорина:
Нима сте тъй горещ и невъздържан вий,
Та всяка плът за вас подобна сила крий?
Отде е ваший плам за мен е неизвестно,
Но аз не съм така, не се запалвам лесно
И гледала ви бих съблечен до пети,
Без голота ви плът сърце да ми сломи.
Езикът на момичето е по-жив, по-гъвкав, по-образен и почерпан от съкровищницата на народа. Здравият и усет за правда и остоумието и проличават в отговорите на въпросите на Оргон. Тя прави издевателска характеристика на Тартюф и го изобличава като лакомник, ленивец и социален паразит.
Своето презрение към малодушните Дорина показва члез една реплика, която изразява натрупаната през вековете народна и житейска философия.
“Безчувствена съм аз към оня, що дърдори
и що в тежък час покорно свежда взори”.
Непримирим изобличетил на безочието на нахалния двуличник е и Клеант. Като неподкупен и непримирим съдник, той е първият, който напада печално заблудения Оргон.
“Възможно ли е мъж така да ви омай,
че всичко в своя дом забравяте накрай!
Ивадихте го вий от бедност и неволя
И стигнахте дотам, че ……”
Клеант набира смелост да обвини пряко зет си за неговата слепота. В спора между двамата, братът на Елмира защитава свободата на мисълта, чувството за достойнство и вяра в истинския човек, добродетели, които липсват на лицемерния натрапник.
Тартюф ката е оплел със своето благочестие Оргон, че той отменя бащината си дума – обещанието да даде дъщеря си на Валер. Сега иска да омъжи Мариана за набожника. За да му угоди е готов да наложи волята си и да я принуди насила. Тук се намесва още един изобличител за разкриването на истинския лик на притворния нахалник. Това е невъздържаният Дамис, синът на Оргон. Той става неволен свидетел на неблагочестивите провокациии, с които Тартюф приканва към съпружеска изневяра Елмира. Напразни са усилията на обладания от справедлива ярост син да убеди баща си, че безскруполния подлец опозорява с “греховна страст” женската чест на съпругата му.
Когато Елмира с известна сдържана кокетностпредразполага натрапника към повече откровеност, той разкрива не само себе си, но и цялата философия на религията относно това що е грях.
“А злото става зло, когато нашуми;
осъжда ни света за туй, що стане знайно
а ний не вършим грях, кога грешиме тайно”.
В двете обяснения между Тартюф и съпругата на Оргон проличава образа на лицемерния набожник. Това, което за другите според него е греховно, сега вече за него не е греховно и той го оправдава с волята божия. С хитрости, с ласкателство, а където е и нужно и със заплахи, с интриги и подлости Тартюф оплита безоггледно в мрежите си само тези, които са изпаднали във властта на религиозните заблуди. Според него грях прави всеки, който подлага хората на съблазън и не прикрива греха си. Но не върши грях този, който греши тайно. По такъв начин Молиер сваля маската на лицемера и го подлага на поругание.
Неуспехът на открилия истината Дамис принуждава Елмира да осъществи изкусителния замисъл на Дорина за разобличаването на Тартюф. Невъздържаните крясъци на разярания Оргон срещу кандидат-прелюбодееца, когото с блага, набожна душа е приел в дома си показват окончателносот отрезвяване на благочестивия стопанин и безвъзвратното разобличаване на фолшиво благочестивия гост натрапник.
Тартюф е не само лицемер, развратник, той е изнудвач, крадец и бандит. Наистина не опипва чуждите джобове и не отваря с взлом хорските къщи, но си служи с по-изтънчено средство – измамата в името на небето.
В комедията “Тартюф” ярко изпъква майсторството на Молиер, с остротата на контрастните характери и дълбокото противоречие между думите и делата на главния герой. В творбата си комедиографът води борба не само срещу лицемерието и религията, но и срещу всякакъв догматизъм и фанатизъм под каквато и да е форма, борба за свобода на мисълта и на човешката личност.