романтиката си остава, да можеш да пипнеш книгата, да усетиш релефа на хартията, грапавините и дефектите по страниците, отпечатък, петънце от някого. колко прекрасно(извинявам се:Д) е да отвориш книга с поздрав, книга, която не е твоя, която друг е чел, в/у която е оставил своя прочит. пхх, нищо не може да го замени това.

//малко встрани от темата, но още един повод да се радвам, че театърът е едно от малкото живи изкуства и никога няма да умре.))