Страх

[LiloTa]

Предварително искам да се извиня ако темата не е за този раздел,но .. незнам за кой точно е .. Та въпроса ми е дали знаете къде във Варна мога да отида да си лея куршум .. Наплаших се адски много,а от личен опит знам,че помага (като бях на 10 ми ляха куршум и ми помогна,но вече нямам връзка с тази баба) Та ... ако някой може да ми помогне,наистина е спешно ...


п.с ще помоля никой да не си прави майтап с това,защото съм напълно сериозна. Благодаря предварително : )

[LubOpItNoTy]

Предварително искам да се извиня ако темата не е за този раздел,но .. незнам за кой точно е .. Та въпроса ми е дали знаете къде във Варна мога да отида да си лея куршум .. Наплаших се адски много,а от личен опит знам,че помага (като бях на 10 ми ляха куршум и ми помогна,но вече нямам връзка с тази баба) Та ... ако някой може да ми помогне,наистина е спешно ...


п.с ще помоля никой да не си прави майтап с това,защото съм напълно сериозна. Благодаря предварително : )

aми нз чстно да ти кажа ако кажеш какъв е проблема от които те е страх уча психология и .. оба4е сам за парва година

[clever]

ако се сещам кво значеше тва ...
подскажи малко ..

[bloodyF]

ако се сещам кво значеше тва ...
подскажи малко ..

абе нз точно как става ..ама нещо леят там и после излизало уж някво животно та от него те било хванало страх ли..нещо подобно как го обясних


та по темата нз не съм от варна

бтв

[quote=LubOpItNoTy]

aми нз чстно да ти кажа ако кажеш какъв е проблема от които те е страх уча психология и .. оба4е сам за парва година

пишеш като хЛаПе на 10 ,на профила ти пише ученичка но иначе на 20-21 години си уж хъх

[Neftochimic]

ако се сещам кво значеше тва ...
подскажи малко ..

не знаеш какво е да ти леят куршум?!
смятай колко си просТ

[ameli]

Огънят запука в пеща. Въглените се нажежиха и зачервеняха. Над желязната плоча на печката спокойно започнаха да се извиват къси бели пламъчета. Замириса на горящо дърво. Въздухът в стаичка се изпълни с тежък загушлив пушек. Черни димни кълба тромаво се заизкачваха по опушената дървена стена и попиха в дъсчения таван. Надвечер е. Сакарското слънце почти е залязло зад кафевите хребети на планината. Навън последните лъчи проблясват изпод сенките на дворните дървета. В стаичката се разгръща мрак. Само въглените червенеят в пеща и глухо пукат, обгърнати от бели пламъци. Тихо е - нито кола да премине, нито куче да залае. Далече сме в покрайнините на селото.


Рано сутринта на 6 януари отпътувах с автомобил от Кърджали за Пловдив. Някъде в началото на пътя, недалеч от някое транзитно село, се спусна гъста мъгла. Изчезнаха дърветата край пътя, а в далечината едва проблясваха светлините на отсрещните автомобили. С всеки километър бялата завеса ставаше все по-плътна. Трябваше да карам по-бавно...

В далечината се появи тир с огромни светлоотразителни надписи на турски език.
Приближих го и премигах за да ми направи път. Шофьорът не се отдръпна и реших да го изправаря. Мигачът засвятка в оранжаво и настъпих газта. Щом се изравних с кабината осъзнах, че пред мен се движи цяла колона от огромни автомобили. Бавно, един след друг, си поправяха път в мъглата. Опитах да се прибера в платното, но не успях. Светлините на отсрещния автомобил се появиха твърде късно. Опитах да му направя път, прибирайки се плътно до тира. Но задницата занесе – за миг загубих контрол върху автомобила. Не помня дали извиках, дали се вцепених, дали завъртях волана. Помня, че светлините на идващия автомобил профучаха край страничното стъкло и изведнъж колата, която шофирах се прекатури. Ушите ми забучаха. Пред очите ми имаше само тъмнина. Някой извика. Нещо ме изтегли за рамото, инстинктивно откопчах колана и се измъкнах от купето. “Иймисин, чоджум?*”- викаше в лицето ми мустакат мъж. “ОК”, отговарях без да съм сигурен дали е истина. Даде ми да пия вода на малки глътки и ме качи в камиона си. Остави ме на първата бензиностанция по пътя, откъдето позвъних на родителите си. Щом съмна, върнах се за да прибера колата. До тогава се държах спокойно и благодарях на Бога, че се разминало само със смачкани тенекии. Но когато застанах пред автомобила, кръвта ми изтръпна. Сърцето ми се вледени. Предницата бе забита в дълбока снежна пряспа, а над нея висяха два огромни дънера. Вратите бяха изкривени, капакът сгънат, предното стъкло напукано, джантите напълно счупени и едната гума спукана. Тогава се уплаших. Колената ми се подкосиха и колкото и да се борех през следващите дни, страхът не ме напущаше.


В дървената постройка, изкована набързо в двора на мюсулманското семейство Алиеви, пушекът от горящи чамове запоти малкия прозорец и насити помещението с тежка за дишане пара. Пълнех с дима дробовете си, а погледът ми спокойно следваше извивките на пламъците, кипящи над плочата на печката. Йелдъз хвърли още съчки в пеща и насипа студена вода в желязна паничка. Духна срещу огъня, който зачервяваше плиткото канче, в което тлееше моят куршум. Щом се разтопи, туркинята бръкна в жарта, извади го и от ръката й полетя малко парче олово. Студената вода в паничката го прие с писък. “Сърцето ми” – това парче олово, не се събра. Жената го върна в канчето и го постави на жерта. След минута пак го хвърли във водата и то отново се пръсна на малки топчета. Хвърля така седем или осем пъти. Накрая оловото се стегна и “сърцето ми” се очерта. “Много е голям уплахът, чоджум.”, каза Йелдъз и ме повика да се приближа – “От кола си се уплашил.” Отвърнах: “Не, от човек!”, а тя повдигна паничката така, че да видя отлятото олово и повтори: “Кола показва, не човек!”. Наведох глава и над нея туркинята започна бавно да върти водата с уплашеното ми сърце. Заизрича нещо. Струваше ми се, че казва: “Иди си зло, иди си” и макар да не разбирах нито дума, от рамената кръвта ми полека започна да се спуща към гърдите и гърбът ми бавно да се отпуща. Същото направи и над колената ми. Щом заклинанието свърши, постави куршума в парче вестник и заръча да го нося пет дни със себе си. На шестия да намеря река и да го хвърля по течението – водата да отнесе уплаха. Намаза ме с водата от паничката и ми даде да отпия.

не се казвва леене на коршум, защото се получава коршумче, а защото се работи с олово

а за баба не мога да ти помогна

[gia_sena_mono]

Ако намериш такава баба по-добре не й казвай от какво си се изплашила,за да видиш дали тя ще познае.

[Jessie]

Леенето на куршум не е ли да ти резнат кожичката под езика дето е .. Или какво беше там на ухото .. Аз така съм чувала..

[perla333]

Доколкото знам се топи олово и после като в цитата на ameli там се бае. (не съм сигурна дали баене се нарича) Но на мен като ми ляха куршум ми бяха казали 10 дни да е под възглавницата ми докато спя. Е не помня дали точно 10 дни, защото беше одавна, но не бяха 5 дни - в това съм сигурна.

[nIkEnCeTy_bE]

Ами на мен в моя квартал ми ляха куршум. Да кажа на авторката, че съм от Варна. Незнам точно за града, ама аз ходих при една жена в нашия квартал. Ако не те мързи да идваш. Ако не можеш да поразпиташ някой познати.

[December]

Ако не намериш баба ала при мойта около 60км.(че и повече) е от варна но ще ти свърши работа Идвали са й хора чак от Търново.
Тва с леенето на куршум всъшност не става винаги от един път.Ако много си се уплашил то ще излезе "по лъжицата"...как да го обесня...значи накрая тя ви дава да пиете едно нещо с лимон(не знам как е при другите баби,но сигурно и те са същите)вие си го изпивате и после лъжицата с която сте си яли лимона я хвърляте през отзаде и ако лъжицата падне захлюпена и на третия път след баенето значи още не сте се оправили(страха още е останал увас) и след 1 месец пак трябва да отидете докато не ви излезе сърцето(на тва 'сребърното"-калаят трябва да стане гладък на топче)
А пък при децата се хвърля брашно(но само до 9-10год.)

Хич не ме бива в обесненията Но все пак ако имате въпроси,казвайте...

[orhidea95]

кажи от какво толкова си се изплашила.. може би това което мислиш да правиш не е единственото решение..