Танц из светлокапки

Бурята захвърля небесата
трещи и вятър помита.
Птица сетне
в одежда огнена полита
преражда се и с писък
обявява живота си пред света.

Аз съм птицата;
аз бях мъртъв, древен
със очи склопени
с криле сиви – спрени
отказан бе ключа
а сега мой разкрива се света.

Аз съм птицата;
чуй ми гласа и смеха
жив и дишам огън
вия буря и вятър вея
огнекамък плача
но над него в дъжда пея.

В нокът – ален пламък всечен
чуй ме – смея се на света
със смях от цветя и мечти
обръгнал пръстта
сграбчил в клюн небеса
разперил от слънце пера;
чуй ме, Фортуна –
плюя на твоите граници
и с писък летя над всички земи.