Ужасно е да гледаш това,което неможеш да имаш....

[vanesa0pld]

Да...детските години-един незабравим спомен.
До края на 5 клас моето детство беше щастливо.Играх си безгригрижно на улицата,без да знам че нещастието е на крачка зад мен.
До края на 5 клас всичко беше добре-бях отличничка в у-ще(за тези 5 години има само две 4 и то като текущи оценки;госпожата по български дори ме накара да измисля въпросите за контролното което щяхме да правим),имах хубаво семейство,приятели.....
Всичко започна края на 5 клас.Понеже долният ми зъб е леко изкривен(почти не се забелязва) започнаха подигравките в у-ще.Започнаха от ''плейбойчето'' на класа.Всички ми се подиграва-дори и тези които някога ми бяха ''приятели''.Неискам да казвам с какви думи са ме наричали-може би е защото са прекалено груби.За тях аз нямах име.Те незнаеха името ми.За тях бях(ще кажа тези,които са най-малко обидните) ''еднозъбо куче'',''миризлив парцал''.Не бях като другите...не започнах да си изрудявам косата в 5 клас...не си слагах тежък вечерен грим...не идвах на у-ще с полички и деколтета,които трудно да закриват някои части от тялото...аз просто си слагах един обикновен глнац.
Но някои хора го разбираха по друг начин-за тях не се къпех,не подържах лична хигена.Всеки ден,всеки час чувах въпроси като''няма ли да вземеш да се изкъпеш,бе боклук'',''измислии си зъбите ма'' и т.н
Имам доста буйна и чуплива коса.Колкото и старателно да си я реша след 1 час тя изглежда като нерешена.Разбира се и за това започнаха подигравки.
Отначало не обръщах внимание.Но това продължи прекалено дълго....Всеки ден се сипеха обиди които бавно,но значително ме убиваха.Всеки ден аз умирах...част,по част.
Всяка вечер преди да заспя си мислех за следващия ден.За това каква нова обида ще измислят.Как отново ще ме унижат...Това ме убиваше.Всеки ден плачех....всеки ден се отделях от света.
Успеха ми падна драстично...от отличник се превърнах в онези слаби ученици(в 6 клас имах около 7-8 двойки).
По какъв ли начин не ме унижаваха-обиждаха ме пред цялото у-ще,хвърхяла ми нещата,удряха ме....всеки ден всички гледаха колко жалка съм.Бях толкова ужасено,че дори неисках да си обличам новите дрехи в у-ще-веднага щяха да започнат подигравките.А някои помогна ли ми?Не!Бях сама...целия клас ме унижаваше.Колко много пъти плаках в у-ще....Колко много пъти се молех да не се бях раждала....но напразно.
Неможеш да кажа на родителите-беше ме срам..неисках да знаят колко жалка е дъщеря им(а и по други причини-ще ги прочетете по-долу.).Учех в квартално училище-никаква дисциплина,никакъв ред.Ако кажех на директорката нищо нямаше да се промени..дори подигравките щяха да станат по-жестоки и много повече(дори се страхувах да не ме пребият) И така преминаха тези тежки години...
Казвах си:Ще мога да изтърпя още малко преди да се преместя в някоя гимназия.Само семейството ми да е добре...
Да,ама не
Баба ми получи 2 тежки инсулта.Неможеше нито да говори(казваше само по няколко думи),неможеше да се храни,неможеше да се движи.Помагаше и дядо ми.
Баща ми-не,защо и тук се случи беда.
Баща ми пропи.Да,той е алкохолик.Всеки ден се връщаше подпийнал пиян от работи и вкъщи се донапиваше.
А как се отрази всико това с баща ми,баба ми и т.н на майка му-изключително зле.Преди 2 месеца и откриха рак на гърдата в напреднал стадий.....След няма и месец баба ми почина.Тъй като дядо ми беше постоянно до баба ми(дори неизизаше да пазарува,за да не падне или нещо друго) сега е съсипан.Нито чува,нито вижда нито зне къде се намира.
И всичко това се трупа върху мен-тормоза в у-ще,рака на майка ми,баща ми-алкохолика,съсипания ми дядо.....А дори няма на кого да споделя-имам само една приятелка(нямам приятели,защото след тормоза се затворих в себе си),с която се виждаме 2-3 в седмицата.
Колко пъти искаш да си сложа примката(дори веднъж бях започнала да пиша предсмъртно писмо),но знаех каква болка ще причиня на близките ми-единствено това ме спираше.Колко много се отрази тормоза наложен зад нем-сега дори като седя на компютъра и обръщам камерата на другата страна,защото си мисля че тези от бившия ми клас може да ме следят(да,знам смешно е но ето до какво води тормоза;това може и да е някакво психично разстройство)


И нека после някой ми каже че живота бих справедлив...

П:П-Благодаря на всички,които ще изчетат това!

[kypo]

стига драматизъм! и на мен са м исе подигравали, и аз имах трудно детство, майка ми почина като бях много малък и тн, много проблеми с парите и тн.
обаче сега след години съм винаги номер едно, никой не може да ми стъпи на малкия пръст тей че не губи вяра, идват добри времена след лошите, вервай ми!


скивате л иче не спамим само

[plmn]

много ти се е събрало... самоубийството си е чиста форма бягство от проблемите. не съм изпитвал това, което ти описа, но мисля, че ще бъде прекално лесно ако просто сложиш край на живота си.. сигурен съм, че напред в бъдещето ти предстоят МНОГО хубави моменти, а и не чакай просто нещо да се случи, създай го сама. може би е време да се съвземеш. не се оставяй на всеки да те мачка. още с започването на проблемите в училище е трябвало да ги поставиш на място, защото ето до какво води траенето на глупостите им. както и да е.. това е в миналото. сега гледай да прекарваш повече време с близките си.. и все пак се опитвай да намериш нещо хубаво в живота. според мен си пораснала прекалено бързо с всичките тези неща покрай теб, но това не пречи да се забавляваш.

[cherinka]

стига драматизъм! и на мен са м исе подигравали, и аз имах трудно детство, майка ми почина като бях много малък и тн, много проблеми с парите и тн.
обаче сега след години съм винаги номер едно, никой не може да ми стъпи на малкия пръст тей че не губи вяра, идват добри времена след лошите, вервай ми!


скивате л иче не спамим само

човече, на всеки са му се подигравали, но до определена степен.

не знам, но мисля, че не знаеш какво е да се ююрне такава огромна маса от хора срещу теб... всеки са го наричали с всякакви обидни имена, но неща от рода на "няма ли да си измиеш зъбите,ма парцал" и "няма ли да се изкъпеш, боклук" от устата на шестокласници е просто фрапиращо,дори аз не бих издържала. Но просто нашите ме бяха учили "Обидят ли те, удряй! и "Ударят ли те,удряй"". Психиката на тая възраст е крехка. Понякога остават трайни следи.

[ifilin4ica]

Осъзнай се, моме! Не е тук мястото да търсиш съжаление, защото едва ли ще го намериш, а подкрепа...още по-малко.
С оплакване и киснене по форумите никой не си е решил проблемите. Така че си стягай задника(колкото и грубо да звучи) и не се оставяй да те тъпчат.

[Zaharinka]

Това остава трайни следи в съзнанието,преживяла съм нещо подобно в ранните години около 10-11.Сега ела да видиш,тези които са се ебавали с мен ме търсят,поздравяват ме по улицата и т.н.
Споко мадам всичко,ще е наред.

[w0sh]

Важното е в такива моменти да оставаш силна, защото от това ще излеш силна , детерминирана и успешна личност.
Само хората, които са се предали не са спечелили.
Аз си спомням като по малък колко бой съм ял, сега ме гледат от ниско и не смеят да гъкнат.

[w0sh]

Е аз ядох бой, защото носех очила.

[wilks]

е па то пълно щастие нема
НО!
след всяка буря изгрява слънце
Това първо.

другото е:
Съдбата е жестока само към тези, които имат потенциал и заряд да преодоляват трудности и препятствия. Но също така обича тези, които са издържали и "преминали теста"

[filmimilmi]

Сценария тук е много зъл. Според мен поуката е проста. Трябва да създадеш обратното впечатление за себе си в новото даскало. И то се постарай да се промениш още от самото начало. Бъди по-арогантна и лоша с хората, за да не ти се качват на главата по-късно. Не се старай да бъдеш мила и печена до степен, че да се подмазваш, за да си спечелиш прителства. Това само ще позволи на всички да се възползват от теб. Бъди лоша, ако трябва се сбий с някоя мърла. Уважавай достойнството си, право ти е да отвръщаш на всеки удар, да не отстъпваш в никаква битка. Мисли само за себе си, постави всеки друг под теб! Бъди имидж за пример, промени визията си, научи се да използваш хората... Това ще са качествата, които трябва да развиеш, за да се бориш успешно в това общество. Вината е в останалите, не в теб! Често хора като теб обаче приемат, че вината за това, че им се подиграват, си е в самите тях и почват в новия си клас или среда да се държат супер печено към всички, а това само ще позволи на останалите да продължат да го мачкат. Решението е единствено с това да бъдеш лош с хората!

[b0Nb0n]

първо много навътре приемаш някви обиди кво като ти казват че не се къпеш ти нали си знаеш че се къпеш и тъй натака
второ някои като те нахрани поднеси му и ти някои порция помия да опита как е на вкус
и най важното намири си приятели има и свецни хора

[cherrygloss]

Просто не се давай и се опитвай да продължиш напред!Аз не съм изпитвала това, което ти , но никога не си и помисляй за самоубииство!Мисли, че един ден всичко ще се промени, ти ще станеш човек, ще успееш в живота , а те ще са ти подчинени..

[Wrathchild]

първо много навътре приемаш някви обиди кво като ти казват че не се къпеш ти нали си знаеш че се къпеш и тъй натака
второ някои като те нахрани поднеси му и ти някои порция помия да опита как е на вкус
и най важното намири си приятели има и свецни хора

Да, но това на едно дете в 5ти клас как да му го обясниш?
И мен са ме обиждали, че и бой съм яла. Какво ли не пробвах, накрая станах като тях - на атаката отвръщах с двойна, независимо физическа или вербална.
Сега в новото училище гледай да се отстояваш повече, за да не се повтори този сценарий.

[Sisito941]

Не знам ще ми повярваш ли,но и аз точно в 5 клас имах проблеми със съучениците си..Бях що-годе отличничка,до 4 клас всичко беше всичко наред..Класната ми постоянно ме хвалеше,бях една от най-добрите ученички в класа...Разделихме се с класната се и 5 клас като бяхме с новата класна,всичко се промени..Едно момче почна да настройва всички срещу мен...Обиждаха ме с какви ли не думи.Всеки ден съм се прибирала разплакана от училище..Бях в едно от най-добрите училища в града ми.Баща ми отиде,говори с директорката,тя каза,че ще ни наблюдава(двамата с въпросното момче)... В резултат на психическия тормоз,си понижих успеха,трудно се доверявам на хората,успеха си в училище все още не мога да го повиша...Беше преди 4 години,но още не мога да се осъзная...

[Mooo6no]

Животът е тежък, ама това не е никакво извинение. На повечето хора им се е случвало, под една или друга форма, да бъдат в твоята ситуация. Според мен общо взето трябва да се научиш да демонстрираш самочувствие + да се научиш да нападаш, когато те нападат и няма да ти се качват на главата. Иначе ще се случи пак същата история и пак същите драми - някакви комплексирани дечица ще си избиват собствените комплекси с тебе. Само дето трябва да проумееш, че самите те са жалки и комплексирани, че да го правят, или са бездушни щом се водят от някакво комплексирано "лидерче". Ако бяха пичове и готини чисто и просто нямаше да се занимават с тебе, а не да те обиждат. Тъй че не си мисли, че те са cool. Просто трябва да се научиш да ги отблъскваш и те ще си намерят друга жертва.

[gabi_94]

В 5 и 6 клас и аз имах проблеми със съучениците си, но имах и приятели...Децата са ужасни в тази възраст, подиграват се за абсолютни простотии - на мен например ми се подиграваха, че челото ми било голямо Челото си ми е нормално...Както и да е...Явно много ти се е насъбрало, но не е трябвало да се оставяш да те съсипват, мен колкото повече ми се подиграваха аз толкова повече се мотивирах да уча и съм била винаги отличничката на класа без да полагам кой знае какви усилия...винаги съм била усмихната и не съм позволявала на никой да ме вижда, че страдам...Просто бъди силна и се стегни! Не се оставяй да те манипулират и обиждат, знай, че си силна и никой не може да те мачка!!!

[Kampfbereit]

[FockidyFockFock]

Както ти казаха и другите - отнасяй се към хората така, както те се отнасят към теб.
"Среден пръст всекиму, вересия - никому!"
НЕ бива да оставаш длъжна на никого, както искаш го разбирай.

Потърси нови контакти и занимания, съсредоточи се върху себе си - бъди егоист. Изтръгни пораженческото мислене и поведение, имай самочувствие, моме!

[Still1ME1Still1HERE]

Пзнато,накрая се вбесих и набих най-големия.След това проблемите ми намаляха с около 80% относно това.СЛед това станах непукист с още 19%,остана 1 процент,който е за резерва

[BlackEyed]

М-м-м, не знам какво да кажа, чувствам се ужасно след като прочетох всичко това. Напомня ми на моето детство, децата в началното и средното училище са твърде жестоки и не се замислят какво биха могли да причинят. Много е трудно да преодолеем вроденият ни инстинк за самосъхранение, а и малко хора успяват да го направят. За едни самоубийството е бягство от проблемите, за други абсолютна глупост, но определено не е решение. В този тежък момент именно ти трябва да си тяхната морална подкрепа, промени цялостното си мислене, обикновено тези, които обиждат са абсолютни комплексари, със силно изразен комплекс за малоценност. Покажи, че си повече като постигнеш нещо в живота си и не се самосъжалявай за безвъзвратно отминали неща, никога!

[SWASTIKA]

Жалко е, че всеки разглежда проблема едностранно, а това е изключително голяма грешка.

Наивно е да се разсъждава по този начин. Още по - жалкото е, че това е изключително често срещан вид разсъждение.

Наричаха ме така, правиха ми това, тъпчеха ме и най - важното: "НЯМАШЕ НА КОЙ ДА СЕ ОПРА, НЯМАХ ОПОРА, НЯМАШЕ КОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ, НЯМАХ СИ НИКОЙ" - Ето това са едни мнооооооооооооооооооооооо ооооооого грешни думи на едно дете.

Не трябва да се разсъждава по този начин!!!

Деца, защо винаги изолирате родителите си? Защо винаги ги затривате някъде в пейзажа? Какво означават за вас родителите?

Абе хора, какви са тези съвети? Това нещо, ако е реално е супер голям проблем и едва ли някое дете в 5-6-7 или 8 клас ще се справи с едни обикновени съвети или с промяна в държанието си. Моля ви се.

Това са доста големи проблеми, които трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да споделяте на родителите си! Крайно време всичко се промени... Света, климата, хората...

Все повече и ПОВЕЧЕ децата започват да си мислят, че, ако се оплачат на родителите си, са женчовци ( за момчетата ), че са мамини деца, ей такъв набор от простотии, които трябва задължително да се избегнат. Дори започнаха да се срамуват да викат родителите си, защото ще им се смеят в училище.

"Не исках да казвам на нашите, защото не исках да разбет колко нищожна е дъщеря им" - или нещо близко до това...

Трудно мога да го коментирам, но ще призная, че е невероятната простотия. На този свят има само ДВАМА души, които се интересуват истински за вас! Това са вашите родители! При положение, че децата са се превърнали в подметка на училището, само те могат да ви помогнат. Какви са тези филми изобщо не мога да схана тука? Нещо ми се губят редове.

Казва се на родителите, отиват праскат шамари на отворените и ги предупреждават. Никой родител не би си оставил детето да бъде тормозено или малтретирано, гарантирам! Те са единствените хора, който ще направят всичко за вас и ще се застъпят.


Говори с родителите си, НЕ С НЯКАКВИ ИЗМИСЛЕНИ в някакъв измислен форум! Те могат да ти дадат подкрепа, никой друг няма да го направи...


Най - голямата грешка на децата е да не споделят... Най - голямата!

[cherinka]

^ Родителите знаеш, че са хора на зряла възраст, които не биха посегнали на чуждо дете.
Не си представям гледката едно детенце да се оплаче на баща му и той да иде да ги "нашамароса", както казваш, другите деца.
Та нали всеки родител се опитва да вразуми детето си да се оправя със слова и думи, да не прибягва до бой. Един вид по цивилизован начин да се справи с проблемите си.
Друг е въпросът, че само с думи не винаги се оправят нещата.


Колко пъти си се оплакал на майка си и тя ти е помогнала?
Колко пъти майка ти/баща ти е нашамаросал някого след твоето оплакване?

Защо написа толкова дълъг пост като можеше в 5 изречения да формулираш изказа си?

Единствените заключения, които някой може да си изведе от поста ти, са "кажи на мама и тате и всичко ще е наред". Е да, ама не!
Добре,ясно е,че ще ставаш баща и в една такава ситуация би искал да знаеш каквожсе случва с детето ти. Добре, а колко други родители мислиш мислят като теб? За повечето това са детски глупости. Както показват и постовете на уважаемите ни съфорумци, които са писали в темата. Никой не прояви грам съчувствие,всеки повтаря "Тва те калява", "бъди силна", "трябва да промениш държанието".
разбира се! няма мама и тате цял живот да са до теб.

Всеки от нас като малък е имал проблеми.
И аз съм опирала до нашите точно 2 пъти. Файдата каква беше? Отидоха,разговаряха с родителите на въпросните индивиди и аз на другия ден бях посинена? (посиняването беше взаимно).
С един,пет или десет разговора нищо няма да се промени.

Не може да си мишка, да те тъпчат цял живот,а ти да се уповаваш на други хора, защото нали знаеш родителя ще те защити до един момент. На другия ден ти ще идеш САМ на училище. Оставаш ПАК САМ. Пак ще си подложен на подигравки,изцепки и куп обиди.


Представи си идва разгневен родител при теб и те критикува как възпитваш сина си? Естествено,че ще му теглиш майните... "как ти ще ми даваш акъл как да възпитавам детето си". Ще се замислиш ли то какви психически поражения (примерно) нанася на едно друго дете? НЕ! Защото за теб ще е важно да е здраво,щастливо,обградено с твоята безрезервна любов!

Разбираш ли,всичко опира е до егоцентризъм.

За това и масово я съветваме,че трябва да се промени и да се справя сама с всичко, което смята,че й вреди и да го игнорира!

Мен като ме биеше едно момче в 7ми клас всеки ден с една приятелка като се оплаках на баща ми какво стана? Научи ме да се бия и аз!

Децата в тая възраст са малки и определено не разбират от дума!

[SWASTIKA]

Аз съм се оплаквал доста пъти на моите родители, тъй като съм имал други проблеми в училище, но това не е тема, която ще коментирам.

От всички пъти, в които съм се оплакал са били взимани мерки и съм се чувствал добре.

Дали баща ми е лепкал шамари на друго дете? Да, доста пъти. Тук не можеш да правиш изводи от самият удар, защото не знаеш за какво е.

Да ходиш да приказваш с другите родители? Те не са го научили на възпитание, ходи удря, обижда и тъпчи другите деца, ти искаш като някой непознат отиде да им суфлира, да възприемат и да започнат да го възпитават? Realy? Е, не.

Пляскане на шамари му е майката, не да идеш да го пребиеш, все едно биеш голям човек, дори дърпане за ушите може да свърши работа. Нещо, което ще му служи за урок.

Не е нужно училището да става военно поле. Едните атакуват, после ти атакуваш и така до кога? Това са хипер големите простотии...

Аз реално НЕ вярвам да има толкова западнали родители, които да не обърнат внимание на нещо, което е ХИПЕР сериозно.

[cherinka]

Ти го виждаш като ХИПЕР сериозно, те - не. В това се крие цялата работа.

ДОБРЕ,РЕАЛНО,КАЖИ МИ, КАК ЩЕ ВЪЗПРИЕМЕШ ТОВА,ЧЕ НЯКОЙ ДРУГ Е "ДЪРПАЛ УШИТЕ" НА ОБИЧНОТО ТИ ДЕТЕ!
Ето това искам да ми обесниш.
И ти дали ще седиш с кръстени ръце и какви мерки ще предприемеш?

Това, че твоите родители са оправяли проблемите ти, а моите - не, точно на това се дължи контраста между нас!

Поне аз го гледам от тази гледна точка или ще те тъпчат като мишка или ще вдигнеш глава и ще се оправиш сам. Средно положение като с мама и тате няма. не виждам исках да кажа

[SWASTIKA]

Ако съм го възпитал като някой изрод да е хулиган, няма да се учудя. Пък нека дойде някой родител на мен да каже нещо. Добре дошъл е.

Ще му обясня как да си възпита детето, тогава да идва да се разправя.