Ужасно е да гледаш това,което неможеш да имаш....

[LovelyD]

Извинете, вие ненормални ли сте? Говоря за тези, които казват " О, не ми говори такива простотии" и така нататъка. На момичето много му се е насъбрало, има нужда просто да си излее душата, да сподели всичко. Надявам се поне да й е олекнало, след като е написала всичко това. Животът не е справедлив. Никога няма да бъде. За това мразя, като някай ми каже да вярвам в Бог. Бог явно е накакъв извратеняк, който има свои любимци и си ги защитава само тях, а на другите им ебе майките. Може да е фен на чалгата, знам ли...


Искрено съжалявам за това, което ти се е случило. Но наистина, от самоубийство няма смисъл. Ти не си кифла, не си тъпа лигла, ще стане човек от теб. В крайна сметка всичко ще се нареди както трябва, щом си изтърпяла нещата до тук, ще можеш да ги търпиш още. Трябва да ги търпиш още. Защото животът понякога е много по-труден от смъртта. Тя е трудна само няколко мига. Първо стархът, когато погледнеш надолу и видиш колко много разстояние има между теб и земята/водата. Или пък страхът, когато тръгваш да изваждаш ножчето от шкафа. И след това ти е гадно още кракто време, докато наискаш острието във вените си. Или пък ти е същевременно приятно, когато усещаш, че политаш надолу въпреки че знаеш, че след по-малко от 5 секунди вече ще си на парчета. А дори и да е по-сложно, колко време ще ти е гадно? 10 минути максимум? Даже не ми се вярва да има толкова. Докато да живееш в този свят, толкова несправедлив, толкова гаден и отвратителен и все пак да продължаваш да вървиш напред въпреки цялата противност към всичко, което те заобикаля...това е 100000 пъти по-трудно от мигновенната смърт. Бъди силна, имай вяра, защото ако Бог не е справедлив, то не знам какво е, но винаги става така, че накрая всичко се нарежда. Поне аз вярвам в това. На мен също са ми се случвали много лоши неща, за които сега няма да пиша, защото това си е твоята тема. Но за разлика от теб моите проблеми не бяха само в училището, бяха и в семейството. И все още са, разбира се. Това баща ти да те удари толкова силно, че да спука тъпанчето ти и почти да оглушееш си е сериозна работа, не мислиш ли? : )) И след това да се налага да ходиш на операция и да усещаш как някакви метални клещи влизат толкова надълбоко в ухото ти, сякаш ще пробият мозъка ти. Сякаш металните клещи се забиват като дебели игли в едната страна на главата ти и ти причиняват толкова силна болка, че просто не можеш да възспреш писъците, измъкващи се от устата ти. Не можеш да спреш и сълзите, стичащи се от очите ти, нито пък мислите в този момент " Боже мой, какво съм направила, та да се налага да търпя всичко това?! " И сега ми се налага да живея с този човек и всеки ден да го гледам как се е излегнал на дивана в хола и как ме нарича " миличка" и едва ли не насила ме кара да го прегръщам и целувам по бузата. И си мисли, че го обичам. Но аз никога няма да забравя онази вечер, незамисимо колко дълго време е минало.

Животът си е гаден, но пък аз съм си такава, че винаги мисля, че има надежда. Ще сменяш местата си на живеене, обстановките, хората, всичко ще се променя. И е само въпрос на време да намериш някой, който ще те разбира и ще те обича такава, каквато си. Защото ти наистина заслужаваш обич и уважение и то много повече, отколкото повечето лигли, които незнайно как получават тези две неща. Имай вяра, не навсякъде хората са такива. Ако бяхме от един град със сигурност бих искала да се запознаем, хора като теб определено не се срещат често. Тааа общо взето това е. Само не се отказвай, от живота има смисъл, аз самата още не съм го намерила, но знам, че го има. И нека и аз, и ти, и всички останали хора на планетата продължаваме да го търсим. Успех!

[FockidyFockFock]

Т'ва със средния пръст е един вид поговорка, не бива да я приемаш толкова буквално, наистина.
Не знам дали е само при мен(възможно е, защото аз съм го писал - следователно ми е по-лесно да го осмисля), но когато прочета първия ред - втория добива малко по-различен смисъл.

Не подтиквам към това, въпросното момиче да започне да изпитва апатия към околните или пък да "загуби връзка с реалността", показвайки средни пръстове и непукизъм наляво-надясно... не.

Сам казваш, че човек трябва да се учи от собствените си грешки и да приема критика от другите, НО ако имаш подобно пораженческо мислене, най-вероятно ще асимилираш всяка критика като злобен коментар или негативно отношение, целящо злепоставяне и прочее.
Нещата, които ти казват(или показват, чрез дадено поведение) другите, трудно могат да станат твоя реалност, ако ти сам не ги приемеш.
Това не означава да се превърнеш(или да си) кон с капаци, като се правиш, че не виждаш това, което ти дума ближния, самозалъгвайки се. За да приеме човек критика от другите, той сам трябва да има смелостта да види истината(малко като секта стана с т'ва виждане, па истината...), а не да я отрича, отново лъжейки себе си.
И така, и така, и така...

[realantisocial]

К.р за всичко само свинщини! Това е решението на всички проблеми. Пробвай да рушиш стени ( образно казано ) и ще намериш своя път.

[cherinka]

Тази тема и на мен ми идва добре.

[AutumnTears]

Заглавието на темата е толкова вярно...

[cookie_master]

Защо си им го позволявала?
Спомням си един в 4 клас ми се подиграваше
и след това ми скъса и чантата.
Такъв шамар отнесе,че и сега като ме види по улицата ме заобикаля

[sExYbEbS]

Това ,което ти се е случило е просто ужасно ... . когато четох темата ти щях да се разплача.Някои деца са наистина просто ужасни а тези са направо изроди .Но на тях някога ще им се върне бъди сигурна в това ! Те ще изпитат двойно повече мъката която ти си изпитала. Но на-важното е да продържиш напред ,като се опиташ да забравиш всичко и да знаеш че струваш много повече от тези прости комплексари които аз така мразя . Няма да ти е лесно , но не е и невъзможно. Просто се опитай да не мислиш за тях ... Знай че най-важно е здравето ти и психиката ти и никой няма право да ти ги съсипва по този-ужасен начин ! Пожелавам ти успех и всичко да се оправи.

[realantisocial]

Защо си им го позволявала?
Спомням си един в 4 клас ми се подиграваше
и след това ми скъса и чантата.
Такъв шамар отнесе,че и сега като ме види по улицата ме заобикаля

А сега кой клас си ? 5-ти ?
Как може да съветваш момичето да употребява насилие ? Насилието поражда насилие, а дали момичешката физическа структура е готова на ежедневен физически тормоз и побой, а ? Щото на мен ако някое момиче в 4-ти клас ми беше зашило шамар щеше да си ходи с две счупени ръце после.

[jghgh]

Значи си супер зле, пич. Ебаси криворазбраното достойнство. Такива мъжленца са ми много смешни.

[manichencety]

И ти ги подиграваи. Това е едуинстжения начин. ККато ти кажат нямали да се изкапи6 ти кажи не ще чакам като вас по 1 месец преди да го сторя. Позната мие тази история но не и от личен опит. Аз сам от тези жвсоко в йеархията на класа, но все още не сам от грубияни
те. Моите приятелки подиграват едни момиче и колкото повече ревеше толкова повече им доставяше кеф.

[Lucho]

Отказвам да повярвам че т'ва е писано от теб. Да не дава господ никому, ама извинявай, малко тъпо ми звучи...няма да кажа на наще, няма да кажа на директорката...айде иди лъжи някой друг. Не ми минава тоя номер, сори...

[realantisocial]

Такива мъжленца са ми много смешни.

Я се стягай и си избери роля в живота. Дали ще си играеш на равна на мен, еманципирана и пр. или ще бъдеш жена, такава каквато трябва да бъде. Ш.баната ви еманципация води до тия неща. И, да, след като се смяташ равна на мен няма да имам скрупули да употребя сила там, където думите не работят.

[ArTanDra]

Добре, някой трябва да дойде вместо теб и да ги направи на нищо ли ? Сега търпението е едно мноооого ценно качество.. научи се слабите атакуват веднага, силните дебнат подходящия момент. Явно всичко е тръгнало от визията, не е заради късите поли, дълбоките деколтета, НЕ Е ЗАРАДИ ТОВА, самото излъчване на човек е, най-влиятелната личност в класа ти може да отиде с най-грозните дрехи на света, но пак ще е уважаван и ще има респект. Проблем номер 1: Ти говорила ли си с вашите за проблема със зъбите ти ? Или те са слепи ? Проблем 2: Косата, оправи я ?! Гъста е ок, скоси я лекичко, фризьорите си знаят работата, лек бритон,няма нужда да си сменяш цвета. Проблем 3: Самочувствието, оценките не са база за това какъв е човека, нито пък дрехите, важното е че ти знаеш, че можеш !!!
Тези неща трябва да се променят, ще настъпи преломния момент - ГИМНАЗИЯ, ти трябва да си променена, трябва да се уважаваш достатъчно, за да те уважават и другите. Направи това, което ти казах, промени леко стила, визията, гордо изправена походка, широка усмивка и нека да видим дали ще се подиграват, ако продължават едва ли те ще са големите красавици или плейбойчета... прати снимки ще им намерим недостатъци безброй .. Ако им се опълчиш какво ще стане ? Ще те нападнат .. те са деца, и ти си дете, момиче си разбирам, те са момчета, спрейове за теб няма ли ? Така или иначе училището си е джунгла, нищо няма да ти се случи, ако се защитаваш и им се опълчиш. Не приемай нещата толкова навътре. И твоите съученици са хора, те също имат слаби страни, намери ги.