Да...детските години-един незабравим спомен.
До края на 5 клас моето детство беше щастливо.Играх си безгригрижно на улицата,без да знам че нещастието е на крачка зад мен.
До края на 5 клас всичко беше добре-бях отличничка в у-ще(за тези 5 години има само две 4 и то като текущи оценки;госпожата по български дори ме накара да измисля въпросите за контролното което щяхме да правим),имах хубаво семейство,приятели.....
Всичко започна края на 5 клас.Понеже долният ми зъб е леко изкривен(почти не се забелязва) започнаха подигравките в у-ще.Започнаха от ''плейбойчето'' на класа.Всички ми се подиграва-дори и тези които някога ми бяха ''приятели''.Неискам да казвам с какви думи са ме наричали-може би е защото са прекалено груби.За тях аз нямах име.Те незнаеха името ми.За тях бях(ще кажа тези,които са най-малко обидните) ''еднозъбо куче'',''миризлив парцал''.Не бях като другите...не започнах да си изрудявам косата в 5 клас...не си слагах тежък вечерен грим...не идвах на у-ще с полички и деколтета,които трудно да закриват някои части от тялото...аз просто си слагах един обикновен глнац.
Но някои хора го разбираха по друг начин-за тях не се къпех,не подържах лична хигена.Всеки ден,всеки час чувах въпроси като''няма ли да вземеш да се изкъпеш,бе боклук'',''измислии си зъбите ма'' и т.н
Имам доста буйна и чуплива коса.Колкото и старателно да си я реша след 1 час тя изглежда като нерешена.Разбира се и за това започнаха подигравки.
Отначало не обръщах внимание.Но това продължи прекалено дълго....Всеки ден се сипеха обиди които бавно,но значително ме убиваха.Всеки ден аз умирах...част,по част.
Всяка вечер преди да заспя си мислех за следващия ден.За това каква нова обида ще измислят.Как отново ще ме унижат...Това ме убиваше.Всеки ден плачех....всеки ден се отделях от света.
Успеха ми падна драстично...от отличник се превърнах в онези слаби ученици(в 6 клас имах около 7-8 двойки).
По какъв ли начин не ме унижаваха-обиждаха ме пред цялото у-ще,хвърхяла ми нещата,удряха ме....всеки ден всички гледаха колко жалка съм.Бях толкова ужасено,че дори неисках да си обличам новите дрехи в у-ще-веднага щяха да започнат подигравките.А някои помогна ли ми?Не!Бях сама...целия клас ме унижаваше.Колко много пъти плаках в у-ще....Колко много пъти се молех да не се бях раждала....но напразно.
Неможеш да кажа на родителите-беше ме срам..неисках да знаят колко жалка е дъщеря им(а и по други причини-ще ги прочетете по-долу.).Учех в квартално училище-никаква дисциплина,никакъв ред.Ако кажех на директорката нищо нямаше да се промени..дори подигравките щяха да станат по-жестоки и много повече(дори се страхувах да не ме пребият) И така преминаха тези тежки години...
Казвах си:Ще мога да изтърпя още малко преди да се преместя в някоя гимназия.Само семейството ми да е добре...
Да,ама не
Баба ми получи 2 тежки инсулта.Неможеше нито да говори(казваше само по няколко думи),неможеше да се храни,неможеше да се движи.Помагаше и дядо ми.
Баща ми-не,защо и тук се случи беда.
Баща ми пропи.Да,той е алкохолик.Всеки ден се връщаше подпийнал пиян от работи и вкъщи се донапиваше.
А как се отрази всико това с баща ми,баба ми и т.н на майка му-изключително зле.Преди 2 месеца и откриха рак на гърдата в напреднал стадий.....След няма и месец баба ми почина.Тъй като дядо ми беше постоянно до баба ми(дори неизизаше да пазарува,за да не падне или нещо друго) сега е съсипан.Нито чува,нито вижда нито зне къде се намира.
И всичко това се трупа върху мен-тормоза в у-ще,рака на майка ми,баща ми-алкохолика,съсипания ми дядо.....А дори няма на кого да споделя-имам само една приятелка(нямам приятели,защото след тормоза се затворих в себе си),с която се виждаме 2-3 в седмицата.
Колко пъти искаш да си сложа примката(дори веднъж бях започнала да пиша предсмъртно писмо),но знаех каква болка ще причиня на близките ми-единствено това ме спираше.Колко много се отрази тормоза наложен зад нем-сега дори като седя на компютъра и обръщам камерата на другата страна,защото си мисля че тези от бившия ми клас може да ме следят(да,знам смешно е но ето до какво води тормоза;това може и да е някакво психично разстройство)


И нека после някой ми каже че живота бих справедлив...

П:П-Благодаря на всички,които ще изчетат това!