- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Слепоочие
Слепоочие
Уморени са очите на слепите
търсили спасение отдавна
замъците – отдавна са взети те
покосени от смърт на взора плавна.
Небесата чернеят с мъка натежала
сълзи шибат по хорските стъкла.
Изсъхнали ръце на старица изпищяла
бършат тънка прах от нечия душа.
И с очи безоки ровят въ’ земята
търсят килими от копнежи.
В ням глас горест алена се мята
с дири – най-мрачните палежи.
Уморени са на слепите очите
а в тях гледам всеки ден.
Забравих за връщане следите
сам застинал леден. Уморен.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Красиво е! (:
Като цяло ти винаги успяваш да изградиш една картина чрез стиховете си. Може би точно това ми харесва най-много.
Your pseudo sunshine I don't need.
Първоначално написано от BlackaTBW
+...
Даа..невероятно е (:
Много хубаво..Продължавай със същия дух
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥