- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Заровени в земята
Заровени в земята
Всяко нараняване
е каляване
на звука на душата ми
обагрена в кръв и сяра;
на изтлелите искри
и на сянката ми стара.
С нож от копнеж
удуши спомените
след тях - вси лица.
Сетне - глух ехтеж.
и кръвни сълзи туптящи
за нас - забравени деца.
Когато умрем тихи
в съсък на мрак и на плът
ще рисувам по пано
черни ще са всите щрихи
червен ще бъде всеки път
сиво ще е небето само.
Всяка резка ме убива
после ме преражда.
Демон ангел в мен
сред терзания изгражда
и смее се над себе си сломен.
Времето ми е загубено отдавна.
С нож и усмивка разсечи.
Любов и страст;
смърт ми нека бъде плавна
от всяко каляване боли,
така боли.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."