Стъпки
Мокри стъпки по издъхналата влага
Подсказват, че си минала пред мен
Инстинктът ми надеждата залага
Че ще те настигна – аромат и плен.
Проследявам стриктно неписаните указания
Немая се да попитам за посока
И зная, че там напред са всички обещания
Там напред в разпрата ми със света жестока.
Мокри стъпки по изсъхналия пясък
Ме отвеждат, където искам да те видя
В очите си аз чувствам блясък
А пред мен, навсякъде, мида и пак мида.
В челюстта си гневно дъвча усетът за устни
А ръцете в джобовете залоствам със закон
Улиците и завоите заспиват тъжно пусти
А сърцето съска и напуква – изнурен бетон.
Стъпки вече няма, слънцето и вятъра виня
без стъпки живота е пиянство
без тях в пъкли от омраза аз горя.
Спри, умолявам, любовта ми не е хулиганство.
welcome back!)
Много добро, бравоПървоначално написано от DifficultToCure
Като изключим, че ритъмът понакуцва тук-там, но не е фатално.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
br mn e dobro mn mi haresva![]()