Лошо е,че си спомняме толкова рядко,колко много хора се нуждаят от нас.Лошо е,че трябваше тази трагедия да ни разплаче,за да осъзнаем,че всеки ден на света стават хиляди малки трагедии,пълнещи очите на невинни деца със сълзи.
Да се радваме ли,че светът е едно цяло в момента,помагащо на милиони хора?Или да се засрамим,че през останалото време гледаме само нашето щастие?
Дори недоставените помощи,трафика на деца и лъжливите обещания,не биха могли да помрачат напълно това което наистина почувстаха милиони хора-нуждата да помагат.Дори да не сме помогнали с тези sms-и,това че осъзнаваме колко е нужно всички да сме едно цяло,доказва че все още има Хора.Такива,които за секунда през забързания си ден осъзнават,че не са сами на света и че все пак...всички сме хора.
Това са само думи,които може би всеки един от нас ще забрави,някои дори след час.Важното е да се замислим.Дори и за една секунда.


П.П.Можете да заключите темата,ако желаете.Сметнете ме за една от тези,сещащи се само когато всички се сещат.За себе си ще знам дали е истина,или не.
П.П.2 Благодаря на всички,които помагат за каузите на Българския Младежки Червен Кръст,било то и морално