Хоти реагира лошо и необмислено, но беше обидена преди това. В смисъл - при изказване 'нямам думи, хоти, потресен/а съм' за това, че е помогнала, поне по-остра реакция е оправдана. Изключително грозна е подобна критика. Оттам нататък са други нещата.

Ще се старая да съм обективен:
Хаити е политически възел, чрез който САЩ отново ще докаже колко е велик и Обама ще има възможност да се представи в милозливата си и щедра страна към една държава във време на трагедия.

ДА, има нужда от помощ и ДА, много детски животи са застрашени, пъпната им връв е полуизрязана, икономиката и социума в Хаити е просто опустошен.
И ДА, това е поредния парад на човешкото лицемерие.

Защото тези деца, на които се помага сега, са онези в Афганистан, Ирак, Иран, или където и да е през годините същите тези, които помагат на Хаити, на които черепите са им били трошени под кубинки на военни.

Защото трябва да се помогне и се прави, но просто всичко е сенчесто и тези опити за изкупление са...просто зле.

Не казвам, че не е добре или редно да се окаже помощ. Но в сърцевината си нещата са такива.
Отделно ми се драйфа като гледам онова пишлеме-псевдомутра Слави, което се скъсва да пищи относно тази трагедия, но никога не е посветил предаване на българските деца (освен Българската Коледа).

Трагедиите нямат нужда от пространствени призиви и биене в гърдите кога и как трябва да се помогне. Те преминават мълчаливо, поне в опит за разбиране и отдаване на почест към загиналите. А човекът в човека ще даде от себе си. Нему не са нужни паради на 'загрижеността'.