Любов за утешение

[sweetsacrifice93]

Любов за утешение

Нечуто вятърът вратата ми отвори

и аз го приютих във свойта стая

и цяла нощ със шепот нежен тих

разказва ми за своите неволи.

Не можех с нищо да го утеша,

защото и самата аз не мога

да полетя след него по света,

да споделя нелепата му орис,

да бъде неразбран и нежелан,

защото топлина на никого не дава

и само тези като мен обича той,

а те са малко и не могат да го стоплят.

Но подари ми своята любов

към красотата по далечни хоризонти,

която вижда само Бог

и хората затуй го ненавиждат.

Но аз го стоплих в детския си дъх

и му дарих в замянма мисли чисти,

които да го водят по света

към извори избистрени души,

които не познават злата сила

на хосрките омрази и лъжи.

[SmilezZz]

Хубаво е