Дъжд
Бунтът избухна
всепомитащ и бесен
като Левиатан безморски
увиснал на клупа
- обесен, обесен!
Чуй, бунтът избухна.
Обречен бе
още в тихо начало
от вятър развяно
едно старо махало
забулено в желания
и в живина умряло.
Душите изстенаха;
жътвар жътва изжъна.
Дъжд сетне заваля
облак флаг техен изпъна
вклини го в пръстта;
извиси го над майка земя.
Алени прорязаха
отворени от яд гърлата
алени блеснаха
на мъртвите небесата
когато бунтът обесиха
и дъжд зашиба в отплата;
и светът изврещя пак нов.
Като новородено
издрало с нокти плътта;
клупът на Левиатана
сетне в синхрон изкрещя:
и поправи дъждовната рана
обеси наново всяка душа.
И с кръвно вино, ухилен
тост вдигна за живота и смъртта.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Прекрасно е (:
Your pseudo sunshine I don't need.
Благодарим, сътворкиньо, ако има въобще такава дума :Д
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."