Тук нещата много ми напомнят и на идеята за крайния резултат на комунизма. Търговията се превръща в един тип бартер, където един вид стока се заменя за останалите, нужни за поддържането на обществото. Но стоките наистина нямат принцип за оценяване-на какъв принцип те биха изравнили стойността си на общия пазар. Този, който рафинира гориво, няма ли да има желание да получава повече блага, заради по-големия му принос за пазара?

А освен това, кои общества са били най-близо до анархизна като строй?