[…]
-Пригответе се ! Сега ! – Глухият звън на свирката се разля по пистата. Облаците червен прах ,примесен с капчици пот, разцепиха въздуха и като ореол обгърнаха малкото тяло.
-Можеш! – кънтеше в съзнанието .
-Още! – сякаш крещяха напрегнатите до скъсване мускули.
-Трябва да победиш ! – шептеше до съскане волята. Като че ли тя бе най-настоятелна.
Писъците и аплодисментите от скамейките представляваха бледия фон ,обръщащ ореола. Прашната настилка хлътна и пое тялото ,падащо с последни сили. Съвършено оформените потни капчици се стичаха като солени реки по лицето на момичето.
- Мина , първа си ! Ти успя ,мила !
- Сънувам ли ? Би трябвало ,няма друго обяснение... Или пък съм мъртва.
- Стига глупости.
Красивото лице ,надвесило се над главата й ,придоби сериозно изражение и се изкриви в гримаса ,която не би била способна да го загрози и потъмни светлия поглед.Гримаса ,сравнена с лицето на дете ,чиято плюшена играчка е отнета. Русокосото зеленооко момче се казваше Симеон,един от атлетите ,които Мина наблюдаваше в онзи съдбоносен ден ... и неин настоящ съотборник. Да,изминаха два месеца от състезанието,на което стана свидетел и тя вече бе част от тях.Онзи делник я промени и накара да се събуди от вечната дрямка. Онзи следобяд спаси загниващата й душа и придаде смисъл на простото съществуване ,подхранвано единствено от физически нужди и самота. Новият пламък заличи следите от нещастие и я превърна в друг човек ,там ,на старата писта. Девойката живееше за часовете ,посветени на подготовките за състезанието. Посветени на усещането за свобода ,преизпълващо я докато грациозно се движеше по гладкия път. Посветени на работещите до пръсване дробове. Посветени на финала и на тънката бяла линия , равностойна на мираж. И този жарък майски ден бе един от най-важните в живота й – първото състезание.
Мина бавно се надигна. Това движение сякаш накара насъбралата се смесица от чувства и усещания да се разлее в издулите се вени. Победа . Последва дива прегръдка . Момичето буквално се хвърли в обятията на светлоокия младеж и притисна устни в рамото му ,за да предотврати задаващия се радостен вик. Същото това рамо ,подгизнало от сълзите от неуспеха ,сякаш създадено за утеха и опора. През краткото изминало време Симеон се бе превърнал в най-добър приятел ,единствен. Новата страст я промени не само физически ,а и психически. Разкрепости представите й за света и отключи вратата към нещото ,което се превърна в стимул за живот. Да,тя беше жива ,по-жива от всякога .
Месец подир месец ,състезание след състезание ,времето течеше и дооформяше характера на допредишното загубено в себе си момиче. Дълбоките кафяви очи заблестяха по особен начин,а усмивката малко по малко намираше място на лицето. Що се отнася до външния свят , в очите на околните тя си оставаше същата. Хората бяха слепи за промяната и глухи за предишните опити да бъде чута. Покрай новия й живот се бяха превърнали в неми образи.
Слънчев следобяд ,позната картина. Ден ,плашещо напомнящ на онзи , оказал се виновен за промяната . Загледана през прозореца на стаята ,месеци по-късно,гледката бе същата – същата глъчка ,обградена от зеленина и незначителната радост на околните. Беше време. Поредното състезание. Замисленото момиче бавно натъпка раницата си с вода и маратонки. Изпокъсани ,стари ,измършавяли и грозни ,но късметлийски. Оставаше много до началото ,но Мина предпочете да тръгне .Беше решила да върви бавно и да се наслаждава на спомените си ,породени от познатата обстановка. Три пресечки до парка и още няколко до пистата,разположена на стадиона. На пръв поглед съвсем незначително разстояние. При един от ъглите тя забеляза група мъже. Пропаднали ,съсипани и нещастни ,но виновници за съдбите си . Новият начин на живот бе събудил умението да анализира безпогрешно околните . Но редом с нещастния им вид ,в очите на всеки един член от позорната група ясно се разчиташе солидна доза злоба ,примесена с желание ;желание да причиниш нещастие някому. Главният забеляза тийнейджърката ,несъзнателно спряла се ,оглеждайки ги на пътя. Решително се насочи в посока на момичето. Усилените тренировки бяха развили интуиция у нея ,бяха й подарили животински качества и особен начин на мислене.Чисто човешката потребност за самосъхранение задвижи краката й при вида на странния мъж ,засилен към нея . В следващия момент Мина вече тичаше . Тичаше както никога до сега,защото това бе най-решаващото състезание в живота й . Мускулите поддържаха добър синхрон със съзнанието ,което пулсираше при единствената възможна команда. „Тичай!”. Пепелта ,издигаща се от нищото , замъгли ясния до преди момент поглед. Страшен тътен бе последното ,което успя да чуе.

- Има ли пулс?
- Жива е .
Изплуване от дъното на езеро . Замъглени силуети . Сякаш мокри и давещи се .
- Добре ли си ?
- Състезанието ?! О,не ,колко е часът ? Къде съм по дяволите?
Не последва отговор. Докторът намести системата и се насочи към вратата.
- Отговорете ми ,моля Ви ! - думите на Мина едвам излязоха из пресъхналите устни.Това сякаш не беше нейният глас.
- Нямам представа за какво говорите ,но каквото и да е това състезание се опасявам ,че занапред няма да сте способна за нищо подобно. Погледнете краката си ,усещате ли нещо? Съжалявам ,момиче .
Вратата се затръшна. Най-ужасяващият звук на света ,последван от неописуема болка. Тя просто затвори очи.

В този ден ,по някаква случайност на датата ,на която един човешки живот се промени и придоби смисъл, се състоя и последното състезание на същия този човешки живот. Най-важното ,най-трудното. Това ,което свали магията и уби надеждата,а заедно с нея уби и нашата героиня. Уби тази Мина ,чиито очи светеха и помогна на предишната сянка да се завърне. Е,тя има цялото време на света да свикне с новата си самоличност.