- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- Има ли още толерантни?
Чел съм гоИ имам наградено есе по неговото творчество.
Ако искаш да седнем да направил един анализ на Хитлер какво и как е интерпретирал![]()
И какво, да повтарям Вазов до втръсване и да не считам, че за пред света мога да покажа друго, освен каменни чаршии и кирпичени къщи - това ли е да живея по български и да съхранявам родното?Първоначално написано от wallmart
Знаеш ли колко ми напомнят такива призиви на думите на някой имам, чиято общност още живее без телевизори и пребива прелюбодейците с камъни?
Побеснявам от това криворазбрано родолюбие... Още живеем в китната пролет на 1876 г., а? Най-големият ни проблем е, обаче е, че всъщност нищо не се случва, та можем само да си живеем с историята и да си се гордеем с черешовите топчета, докато светът вече воюва с информация.
А в тази война сме загубени.
И докато жалите германците, те ще си намерят начин да се стегнат и да си оправят държавата, понеже имат съзнанието за общност и реално основание за такова. Междувременно ние ще се избием от родолюбие.
активизъм/превенция; писане; музика
Толерантен съм към тези,които са толерантни към мен.Тези,които не ме ограбват социално и физически не ми пречат и мога да живея с тях,без да обръщам внимание на раса,вяра и цвят.Не съм толерантен към ромите,на които например им е заложено в начина на живот да не работята и да преживяват на гърба на другите.Просто питане,защо да аз да им плащам тока като те не работят и такова нещо ел.енергия не им се полага.
Той ще го научи,ти пък ще го научиш него,аз ще те науча тебе,онзи пък ще научи мен-благословен да бъде този ден,когато всеки заблуден от лъча на познанието бъде озарен.
Не разбирам какво разбиташ под криворазбрано родолюбие? В какво намираш криворазбрано такова? Далеч съм от идеята, като отида някъде в чужбина, да се тупам по гърдите и да крещя "Булгар, булгар!". Не мисля, че показването на бай-ганьовщина е признак на родолюбие, каквото се опитваш да изкараш, че представлява по същността си това, че има все още българи, които се гордеят с прадедите си. Родолюбието не е признак на простотия. По никакъв начин тя не се изразява в желание да живееш в каменни чаршии и керпичени къщи. Запазването на традициите не се разбира в смисъла на това да гърмиш с черешови топчета и да пренебрегваш съществуването на телевизията (абсурдната ти логика я изваждам единствено от това, което написа). Никой не разбира под родолюбие отричането на тостера или микровълновата фурна! Да обичаш родината си представлява да пазиш стойностните/хубавите неща, които намираш в своята култура. И българската култура не представлява единствено чалга и байганьовщина. Подозирам, че не си българин и си безразличен към примерите или си просто заблуден глобалист. Глобализма тръгва от американския национализъм, но на 4-ти юли всички американци окичват домовете си и всичко каквото могат със знаменца и символи на САЩ. Значи и те са националисти, въпреки че уж разпространявайки глобализма като идея се опитват да "подат ръка" един вид на останалите народи в името на това да им покажат "съзнание за общоност и реално основание за такова". Кажи защо ние българите например да нямаме такова? Според теб се избиваме от родолюбие? Защо смяташ така? Ако не си съгласен с останалото, поне отговори на това. Но без аргументацията, че всички умеем да се тупаме в гърдите и нищо друго освен това не сме правили. Искам да ми кажеш какво за теб означава родолюбие и не имали сметка и полза от него защото сме малка държава и трябва да се съобразяваме винаги с другите, а за момент ако забравим, че става въпрос за нашата държава, да кажеш какво смяташ като цяло за него. Според мен държава без чувство за националност и родолюбие от страна на поданниците си е загубена. Смяташ ли, че България от одавна е загубена или имаш основания да мислиш, че сме нищожни и нямаме нужда от страната ни, за да продължим така или иначе да си съществуваме изхождайки от логиката, че и да ни няма или да ни има е все едно. Един вид 500 години сме носили фесове, 45 години петолъчка, та каквото и да ни се предложи, все ще го приемем, та за това нямаме реално основание да изпитваме родолюбие защото винаги си предаваме родината. Обаче все още сме запазили знамето си, имаме си химн... Да, може да ти се струва нищожно, но все още сме българи, но не е ли защото всеки от нас пази поне по още капчица родолбие в себе си... Какво мислиш?Първоначално написано от semantics
Мисля, че идеята ми за "криворазбрано родолюбие" я разбра криво, вероятно защото и аз така я изказах.
Не смесвам бай-ганьовщината с патриотичното чувство, защото те са всъщност несъвместими. Истински обаче смятам, че патиме от култа, който е издигнат преди доста години към Българското възраждане, към възрожденците, към въстанията и прочие. Заради този култ хората и днес възхваляват Вазов (затова го дадох за пример), без всъщност да знаят много повече от "Под игото" и "Аз съм българче", а сме толкова самовлюбени и късогледи да разберем колко пресилено е това. Естествено, че за това си има причини, но, да го вземат дяволите, докато Вазов тепърва е набирал популярност с разказите за селския бит ("Чичовци" - просто няма да го коментирам това творение), в Германия е творял Ницше (понеже и него споменах). Не смяташ ли, че това е доказателство за и от него произтичат много неща?
А Вазов ни е от първите асоциации с "родолюбие". Случайно ли, смяташ, кръгът "Мисъл" толкова се противопоставял на автори като Вазов? Ако този кръг имаше шансове да надделее в онези времена, и ние днес щяхме да сме малко по-различни хора.
А нашето основание за общност го има, но не е реално, защото не е "актуално", защото няма нищо, което да го поддържа - всичките ни основания за общност едва прекрачват началото на XX век. От средата на XX век пък ни налази социализЪма, който съвсем ни скапа общността, когато затри чувството за лична отговорност, докато западните държави, с които сега си мерим пишките, градиха гражданско общество. Така че колко реално е, според теб, нашето основание за общност, погледнато обективно и в най-съвременен план?
Българин съм и съвсем не искам да бъде друго яче. Просто се опитвам да се пазя от заслепение, защото с него е твърде лесно, но и безполезно.
Но всичко това е за България. Не е съвсем по темата - по нея казах каквото имах да казвам. Ако има друго за България към мен - в друга тема или на лични.
активизъм/превенция; писане; музика
Не отричам, че велики философи са ни липсвали, но не съм съгласен със съпоставката, която правиш. Това е като да извадиш за аргумент, че Вазов е станал класически български писател единствено защото по времето когато това е станало сме били все още робски, овчи народ, с празни и безмозъчни тикви и не сме си дали малко повече време да помислим кой трябва наистина да провъзгласим за "патриарх на българската литература". Не можеш просто с лека ръка да кажеш "да ти имам и патриарха на българската литература"... Вазов си е свършил идеално ролята в това да се опита да спаси българското национално съзнание, пресъздал е битовия план на проявление на националната идея, справил се е с това и е оставил своя отпечатък в нашата култура. Не може да очакваш в една безкрайно изостанала, все още почти робска държава за своето време, да роди изведнъж гении като Ницше. Всичко става с времето си. Тъкмо родил се наново народ няма как да представлява образована нация. Да, били сме всеПървоначално написано от semantics
още твърде изостанали за "Мисъл", но вече не сме толкова прости, за да не го възприемаме. Яворов, Славейков... не отхвърляме и техният принос в родната култура. Гордеем се с тях, не по-малко от колкото с Вазов, също така не знам защо слагаш всички ни под общ знаменател като късогледи. Не мога да разбера в крайна сметка как така считаш, че сме поставили когото и да било в култ над всички останали и какъв аргумент точно се опитваш да извадиш чрез това. В училище и аз съм изучавал Вазов, но нито нося тениска с надпис "Аз съм българче", нито сляпо казвам, че е най-велик и вездесъщ. Вазов е бил продукт точно на времето, в което се е появил и не можеш да изтъкваш, че творчеството му е морално остаряло или твърде отдалечено от културните направления, с които са се захващали свободните народи в Европа по онова време. Били сме твърде назад, естествено е да сме имали нужда от някъде да се започне, но при наличие на една огромна дупка в културата ни, няма как да очакваш, че е можело веднага да почнем с философки или сюреалистични произведения. Все едно да кажеш, че и Паисий Хилендарски е трябвало да се захване с нещата, които Русо или Кант са писали...
Всяка страна си има собствено основание за общност, нещо което я крепи, а то е уникално само по себе си - история, традиции, култура. За всяка държава тези неща са си актуални за самата нея. Какво разбираш под "актуално". За мен това означава общоприложимо? Кой диктува правилата за актуална концепция за общност? Такава просто няма. Македонската концепция за общност например се състои в това, всичко което правят те да е в завой от 180 градуса спрямо хода на нашата концепция. Ако се движиха по актуалната за нас си такава, нямаше да имат държава, щяха до сега най-доброволно да са станали българи, но уви...Първоначално написано от semantics
ОЛЕЛЕПървоначално написано от semantics
![]()
Човек, историята ни не е толкова кратка. Преди 2000 години наричат България китната градина на Изтока. Преди 1000 години Българите са имали каменни дворци, докато в Западна Европа са си вършили физическите нужди в цукало и после са го изхвърляли през прозореца, тука е имало канализация, частни и оществени тоалетни, бани. Имало е манифактурни производства стотици години преди западналяците да се сетят да ги приложат.
Точно затова сме велик народ, защото през годините българите са се развивали, дъздаваи са нови материални ценности, а в същото време духовните устои са били железни и не сме имали нужда някой да ни учи на ценности. Ще ти припомня и преди 100-120 години как всички европейци са ни наричали прусаците на Балканите, не с пренебрежение, че копираме германците, а със страхопочитание към нашето трудолюбие и воинска чест. България беше шеста на континента и 12 в света по БВП през 1939, въпеки двете национални катастрофи.
Ти добре разбираш характерния стремеж на нашия народ към развитие. Там е работата, че днес ни се втълпява, че сме кръгла нула, че трябва да приемем ценностите на САЩ и да се превърнем в роботи. Чел си Алеко, нали? Чел си как той описва американците като машини, като хора-роботи. Ето в това се превръщаме днес. Зяпаме телевизора и това ни изпълва духовната потребност в ежедневието. А преди българите бяха социални хора, събираха се, веселяха се общо, посрещаха по свой си начин и раждането и смъртта, с онази българска философия, която днес е неразбираема за повечето от нас. И затова се чувстваме като дърво без корен.