- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Мориган
Мориган
Аз знам
и ще ти покажа
място, където има дворци.
Там скитат
по улиците, по паважа
невидими обречени творци.
Там изумруд среща
с ярост и тъга своите мечти
събрани от пясък и мозайка.
А двореца замлъкнал свисти
с ветрени повеи насреща
студен и неразбиращ.
И принцове идват
всеки къса, ала не дарява
и камък от двореца взима.
Вместо роза - слана и плява
вместо коприна - най-груб плат
вместо пролет - белоснежна зима.
И когато отмрат мечтите
дворецът рухва из основи
тогава небесата
срещат със зеленина очите
раждат зората пак, отново
и намират своята отплата.
Защото може в море от цветя да се давиш
ала само едно на ален гарван принадлежи
устремено
с нокът в облаците мрачни
да намери истина сред всичките лъжи.
На Ц.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Прекрасно е. Наистина невероятно, всяко следващо става все по-хубаво![]()
Your pseudo sunshine I don't need.