Ода за Срането

**yamaha436** · 06-20-2010, 19:48

В този тъй прекрасен ден
Да ви приветсвам умилен,
Да ви пожелая гръмогласно
В живота всичко най-прекрасно.
Но какво може да ви предложим:
Любов, пари и красота......
Всичко туй е суета.
Липсва ли ти сал едничко -
Махни с ръка и плюй на всичко.
Едничко щастие е под небето -
Това е мили мой срането!
Срането ободрява,
Срането подмладява,
Срането туй е всичките блага.
Сери да ти стане драго,
Сери в кухни,
Сери в спални,
Сери в зъболекарски чакални,
Сери, сери и ако щеш гъза си съдери!
Отидеш ли и ти на сняг,
На пухкавия сняг се изсери!
Със зор разтягай си халката
И слушай как шуми гората.
В Дунав - газейки реката
Сери направо във водата!
Оглеждай дупето си бяло
В това немирно огледало.
Но може запек да те хване,
Срането мъка да ти стане,
Тогава много не мисли
И бързо с пръст в гъза бръкни.
Чак тогаз ще разбереш,
Що блаженство е да сереш.
Представи си цялата земя
Покрита с тънък слой лайна.
Тогаз подай си ти главата
Някъде измежду лайната
И ако няма място на Земята
Иди с се изсери на Луната.

Сери, сери, сери,
Ако щеш гъзъ си садери!
Сери сухо, сери влажно,
Сери постно, сери блажно,
Сери на куп, сери суджук,
Сери какъвто щеш боклук.
Сери по синури и по храсталаци,
Сери по прически и по мустаци.
Сери на дъските измити,
Сери на всички по главите.
Сери на булченската къща,
Сери на милата си тъща.
Сери да дрънкат чал стъклата,
Сери на всички в устата.
А щом на ски отидеш ти,
На пухкавият сняг се изсери,
Спокойно брой си ти лайната,
Които като тънка прежда,
Гъзът ти кльощав произвежда.
Само на търбушон не ще сереш,
Защото гъзът си ще съдереш.
И представи си целият свят
Покрит с голям слой от лайна
И някъде по средата
Ти с радост си подаваш главата
И колко гордо ти полгеждаш,
Защото сам ги произвеждаш.