Написах го за рд-то на най-добрата ми приятелка и мисля, че добре се получи. Моля за мнения и ще се раздвам на критики.
Слънчо
Не помня защо, кога се ний запознахме,
нито как така добре се опознахме,
в ума ми единствено спомен загнезден е,
че ти си до мен и заедно двете сме.
Понякога сгафвам и после боли,
когато мълчим си за час, може дни,
но всеки път казваш ми „Е, голям праз,
завинаги, знай, обичам те аз!”
Прелестна картина рисувам аз сега,
с появила се за миг усмивка на уста,
как прибирахме се, о тъй луди, във снега,
а ти бе по-прекрасна дори и от дъга.
Снежинки на парцали тихичко валяха
като в приказка и хората мечтаха,
и те, станали по-игриви от децата,
закачаха се в смях, весело с косата.
Ти си моето слънце в дъждовните дни,
моят остров, спасител от бурни вълни,
моя светлина, кога се стъмни,
обичам те, сега и завинаги, помни!
Надявам се да ви хареса!
emi dana men mi haresa
много е хубаво..със сигурност твоята приятелка се е зарадвала много !!! ..продължавай във същия дух
![]()
Много хубаво![]()
![]()
![]()
Because everytime when I close my eyes... I'm with you - Only with you!