При всяка грешка се опитвам да не я поеторя,но изникват нови и нови...НЕ мога да си простя,че го дадох на първия човек както и едно коте и при двата случая щяха да заминат на улицата ако не се беше обадил човек и аз естествено се доверих... Още преди години намразих хората...Помня когато видях за първи път човек да наранява животно,а аз гледах отстрани...Опитах да се боря срещу това,но аз съм един човек срещу толкова много...Родителите ми не ме подкрепят,правя всичко без те да знаят,спестявам,блъскам си главатасамо ,за да помогна...Понякога ме е срам,че съм човек...Защо трябваше да се захващам? НА 13 съм ,а вече няма нищо детско в мен,занимавам се с неща ,за които повечето не ги егрижа... Защо мен трябваше да ме е грижа?Нищо няма да променя,но опитвам пак и пак..