Виж и това

Учениците на Кирил и Методий и пристигането им в България

1. Ангеларий
Един от учениците на солунските просветители е Ангеларий. Той е включен в така наречените “ Свети седмочисленици “. Вероятно се приобщава към делото на славянските първоучители още от ранни младини – преди подготовката на Моравската мисия. Най много сведения за Ангеларий се съдържат в Пространното житие на Климент Охридски. След смъртта на Методий Ангеларий (866) води борба срещу немското духовенство, което иска да унищожи славянската писменост и просвета в Моравия. Заедно с Климент, Наум, Сава и Горазд е окован във вериги и хвърлен в тъмницата. Изгонени от Велеград, Ангеларий, Климент и Наум напускат Моравия и се отправят към България, където се надяват да намерят благоприятни условия за живот и просветна дейност. Посрещнати са радушно от управителя на Белград, който ги изпращав Плиска. Тук те са приети възторжено, обкръжени са с внимание и крижи от княз Борис. Ангеларий е настанен в дома на болярина Чеслав, но скоро след това се разболява и умира. Въпреки че липсват сведения за книжовната дейност на Ангеларий, той се нарежда сред най-близките последователи на славянските просветители.
2. Горазд
Един от известните по име ученици на Кирил и Методий, включен сред така наречените седмочисленици. В Пространното житие на Методий се говори, че Горазд е моравец от знатен род. Владеел е не само славянското писмо, но и латинския език, бил е високообразован. Поради това преди смъртта си Методий го посочва за свой заместник на архиепископския престол. В ожесточената борба на немското духовенство срещу учениците на Кирил и Методий за враговете на славянската култура е било особено важно да премахнат Горазд. Теофилакт приписва на враговете на Горазд следните думи: “ Ако му се позволи да живее Методий би оживял за нас. ” Горазд споделя съдбата на Климент, Наум, Ангеларий и Сава – окован е във вериги и затворен, а след това изгонен от Велеград. Липсват сигурни данни за останалата част от живота му. Съществуват предположения, че след 855 той е намерил убежище в Южна Полша, като по-късно е заел епископския престол в Краков. В подкрепа на тази хипотеза се посочва един полски календар от XІV в., използван във Вислица ( Малка Полша ), в който 17 юли е отбелязан като празник на Горазд. Съществува и друга хипотеза, според която Горазд е достигнал до българските земи и се установил в град Берат, където основал манастир. В църквата “Света Дева Мария” се пази мощехранителница, в чийто надпис се съобщава, че в нея са мощите на Седмочислениците, сред които и тези на Горазд.
След смъртта на Методий започнатото от него и Кирил дело продължават учениците им, като проповядват нуждата от славянската книга и славянското богослужение. Постепенно ситуацията в Моравия се влошава поради решението на Светополк да застане на страната на немско-латинското духовенство. Твърде бързо всичко онова, което през цялата си книжовна дейност Кирил, Методий и учениците им изграждат, рухва, като постепенно започват и жестоки гонения на учениците на Методий и техните последователи. Климент, Горазд, Наум, Сава и Ангеларий биват хвърлени в тъмница, измъчват ги жестоко, преди да бъдат приети с разбиране поради благоприятното отношение на страната към Кирило-Методиевата традиция. Борис приема радушно учениците, тъй като България има нужда от просветители, които да разпространяват славянската книга.
В България Кирило-Методиевите ученици пренасят всички свои знания и обединяват около себе си книжовници, които да бъдат обучени в преводаческа дейност. Книжовното дело на славянските просветители се съсредоточава в Преслав.Климент заминава за югозападните части на България, където се задължава да обучава населението на четмо и писмо.
Българското управничество трябва да установи кое писмо да се приеме за официално, като биват изтъкнати аргументи в защита на кирилицата, и на глаголицата. В последствие се решава, че по-подходяща е кирилската писменост, тъй като е по-лека за писане, а и по-близка до познатото за българската общност гръцко писмо.