"досие" на средновековния рецар

[bettyboop___]

трябва ми "досие" на средновековния рецар и да напеша съчинение на тема : "Един ден от живота на дицаря"

[bungle]

http://bg.wikipedia.org/wiki/Рицар

На!

хм, бъгав линк. Пишеш в търсене (отляво) "Рицар" и ще ти излезне информацията.

[twifan132]

трябва ми "досие" на средновековния рецар и да напеша съчинение на тема : "Един ден от живота на дицаря"

i na men mi trqbwa to4no su6toto

[kotence_91]

ЕДИН ДЕН ОТ ЖИВОТА НА РИЦАРЯ
ЕСЕ


Рицарите се появяват зе първи път като професионални войници към 850г. Свикани под знамето на своя сеньор или събрани на малки групи, те често влизали във военни сблъсъци. Дори незначителните спорове те решавали с военни действия. Феодът се наследявал от най-възрастният син . По този начин по-малките братя се превръщали в скитащи рицари, търсещи приключения и слава. Някои от тях лесно се превръщали в разбойници или противници на властта. Пример за това са Робин Худ и рицарят Айвънхоу.
Още през XX в. Рицарството става синоним на благородничество и започва да се подчинява на църквата. Членовете на това съсловие са хората с „добър произход” или така наречените благородници. Тяхната подготовка започвала още на 7-годишна възраст, когато се отделяли от своите родители и ставали слуга на някой свой роднина , а на 14-годишна възраст ставали щитоносци.
Преди обаче да станат истински рицари те преминавали през церемонията на Посвещаването, в която бъдещият рицар се кълне над Евангелието да служи на Господ, да проявява състрадание към жените, децата и сираците , а също така и да си проявяват като верни воини .
Церемонии като тези били съпроводени от големи пиршества. Сеньорите не пропускали нито един случай да покажат своите богатства. Масите , на които се хранели гостите, били сложени на дървени подпори, сервирали се обилно ястия и подправени вина. Приборите обаче били непонати. Храната се разкъсвала с пръсти. Липсвали дори и чиниите – двама души ядяли от едно блюдо. По време на вечерята гостите и наблюдавали различни представления на акробати и жонгльори.
Турнирите били местата на които рицарите показвали бойните си умения. Те били вълнуващи събития, които събирали около двореца на сеньора благородници и селяни, жонгльори и акробати, пътуващи поети и търговци. Нагиздени богато и в пълно бойно снаражение ( при атака рицарите най-често използвали тежките мечове или копията) се впускали в двубоя , за да се покажат. Тези турнири разбира си имали и финансова цел: победителят печелил шлема или коня на победения, от когото можел да поиска откуп.
Друго интересно занимание на рицарите бил ловът. Когато зимата не позволявала големи походи именно с лов рицарите поддържали своята форма. През различните сезони се практикувал лов на разнороден дивеч: едър, дребен, на птици. Понякога ловът продължавал повече от месец и често завърщвал с кървави инциденти.
Животът на рицарите бил изпълнен с много вълнуващи и незабравими моменти. Още от малки деца те научавали традициите и идеологията на рицарството. Подлагали се на различни изпитания, чрез които постигали мечтата си да бъдат рицари.