"Без Име.. "

[rauwkost]

Звуците заглъхват, 'щото знам че пак ще си до мене..
утринта я скривам, 'щото знам че пак ще те отнеме..
и пак си ти пред мене, сияеш като слънце,
чудех се, фенер в очите или нова тръпка?
Ослепях да гледам всички, но тебе да не виждам..
Нощем се протягам, но ръката ми минава през твоя образ,
реалност или плод на болен мозък?
Въпроси много, избирам си: "Кога?"
Кога ще дойдеш пак в съня ми, кога ще видя пак лика ти??
Много искам ли? Твърде много питам ли?
Тъжна песен - и пак изскачаш в съзнанието ми ТИ,
кога ще се спре? Душата ми кога ли ще се продере?
Мисълта ми дали ще се изпере?
Година - две, а после двадесет и две?
И колкото толкова - против нямам!
Стига ми само да се будя сутрин с глава претъпкана
от тръпките отъпкана, чувствата претръпнали ги съживявам,
и като се появиш отново нощем те глобявам..
Нощем много ми оставяш, сутрин будя се и бягаш...

[Take_That]

Страхотно е, много истинско Единствената ми забележка е

"Мисълта ми дали ще се изпере? " - някак си не ми звучи добре с глагола "изпере", може би си имала предвид "изпари"

[rauwkost]

Благодаря!
А иначе за думата "изпере", имах впредвид точно това, дали мислите ми ще се изчистят от даденият човек.
Написах го за 5 минутки, дойде ми в ума и реших да го запиша.

[elisaveta350]

много е хубаво..браво

[Take_That]

Благодаря!
А иначе за думата "изпере", имах впредвид точно това, дали мислите ми ще се изчистят от даденият човек.
Написах го за 5 минутки, дойде ми в ума и реших да го запиша.

О, извинявай тогава Щом е така - идеята е много интересна

[rauwkost]

Благодаря ви много!