Стара спирка.

Сняг вали.

Едно момиче там стои,

а в очите и дъжд ръми.

Вятър духа.

В гърдите на момичето боли.

Изгубило е то всяка вяра ...

Сърцето кърви ли, кърви ...


Снежинка върху бузата и падна.

Подире от очите и сълза се отдели.

Дори БОГ не може да и вдъхне вяра ..

ах, как само я боли !


Навън е тъмно.

Студа гърми.

А на спирката стара още девойката седи.

В посинялите и устни,

пак мъката горчи.


С последни сили ...

Сълза отрони тя ...

в очите и личат само болка ... и тъга!

Секунда покой.

Момичето погледна нагоре звездите и прошепна :

` Прости `.


Тъмнината клечка кибрит разби.

Малка светлинка гори.

Стъпки.

Снегът следите заличи.

До момичето клето,

умиращо почти,

момък падна,

а в очите му черен гарван лети.

Притисна момичето мило,

а тя отново промълви :

`Обичам те! Прости...`

и клето очите си затвори

и вече не усещаше студ.


Момчето стоеше вцепенено от тази гледка

и със сълзи в очите с все глас се провикна :

` Прощавам ти. Не си отивай, остани! `

Но за момичето бе късно.

Смъртта я приюти.

Тя отиде си с чуство прогнило,

а в очите и все още се четеше болка ...

и думичката ` прости` !


Благодаря на хората направили труда да го прочетат.

Ако имате някакви критики или каквото е било - споделете.

Мисля в бъдеще да се занимавам с нещо такова ..

Ама не знам.. може би нямам дарба ;/