Само на мен ли ми става така - изведнъж всичко си потръгва и ставам много щастлива, но сякаш другите искат да страдам... Просто сега съм лудо влюбена в момче с 3 години по - голямо от мен ( все пак мисля, че ме харесва ), но "приятелките" ми постоянно ме разубеждават. Когато съм щастлива те ме дразнят или ме оставят сама... Днес се разхождах из даскалото ми и реших да ги поканя да се разходим, но се оказа, че приятелките ми били на уроци, звъннах 1-2 часа по - късно и те ми казаха, че след половин час тръгват Момчето, което харесвам ме заглежда и някой път се дразни с мен, а друг път сякаш не съществувам... Преди харесвах един, а сега имам чувството, че той ме харесва и постоянно ме зяпа като невидял... Дали имам истински приятели или пак съм сгрешила? Дали в мен е причината да нямам истински приятели или просто все още не съм ги срещнала? Защо имам гадното чувство, че всички ме избягват и са с мен само, за да ги забавлявам ей така, а през другото време дори не ме забелязват и ме дразнят... Помощ !!!