Мина и този ден ... без обаждания.....
Категорично си казах, че няма да го потърся(но пътувайки в автобуса си зададох въпроса "ами ако ми се обади?" ) Чесно казано, ако иска да сме заедно бих му простила (може би повечето от вас ще си кажат "каква глупачка") Но това е първата ми голяма любов, не говоря само за периода в който бяхме заедно, а и този в който само го харесвах.Знам ли...толкова е лесно да кажеш "махай го тоя" "Зае*би го" и т.н. но на практика , когато си толкова влюбен не обръщаш внимание на някои неща.. Мислех, че караниците в една възка са напълно нормални (а и да вметна ние не сме си повишавали тон никога) Винаги е било с равен тон, та дори и по-тихо от нормалния глас..дори става малко странно това мълчание.Но за мен не е било от голямо значение - както със семейството......карате се ,обиждате се и тем подобни, но знаеш че те ще са с теб и те обичат въпреки всичко.Жалкото е че по същият начин се бях привързала и към него.