Идеята е да си спомниш с умиление за дните, в които си бил малък. Да, тогава ми се струваше супер досадно да превъртам касетка с молив, ама сега ми се вижда мило. Хубаво беше, че можеше да играеш на улицата без да се буташ в 923356 души или да се използва за паркоместа от разни селинджърс...
Човешкото съзнание има предимството (?) да си спомня приятните моменти много по-силно от лошите такива. Вярно е, кофти ми беше, че се мъкнах с Икарус, за да ходя на планина, ама си мисля колко ми беше гот, когато мама ми носеше филии с лютеница в градинката... или как ходехме със стъклени бутилки за наливно олио.
*... и ако сте дошъл тук за олио, ще трябва да ви разочаровам - олиото свърши. Остана само едно шишенце... пикоч!*