Колко много спомени ме заляха от детството..
Спомням си как ходех до магазина с празни, стъклени бутилки от лимонада.
Спомням си, как на село правехме кисело мляко и седяхме до късно вечерта, докато всичко е готово.
Спомням си и когато носех житончета, стотинки и карти за уличните телефони.
Спомням си и как ходех на село с няколко филии хляб в мен. Като видех нещо из градината, късах и ядях с хляба. Било то домати, краставици, чушки.. каквото има.
От всичко, което прочетох, най-силно ми въздействаха точките с прескачането на релсите, за да не те удари ток и очакването за новите снимки.
Второто особено си го спомням много добре. Нямах търпение да отида да си взема снимките. А след като ги вземех, направо треперех от вълнение преди да отворя пликчето и да ги видя за пръв път.

Ех, спомени..