Ами, общо взето контрол не ми налагат. Пускат ме навсякъде . Така и така не съм им пред очите. Не ме наказват, караме се понякога , но за неща от рода на - лампите се гасят, вратите се затварят и заключват,не вдигай шум-гледам филм, разкарай ми се от главата - имам работа ставай ми от компа, отивай при баща ти как може да си толкова сопната значи , стига си издавала нечленоразделни звуци , няма ли да излезеш да си разходиш някъде, цял ден си у нас ОБУЙ СИ ЧОРАПИ!
Даже не е караница, по-скоро забележки , които после биват изкарани през носа с някоя от моите глупости.
На майка ми споделям почтиии всичко (пропуснала съм 2-3 цигарки да спомена или като ми се обади докато съм с приятеля ми и ме пита : какво правиш ,на мама бебето? , просто пропускам да давам отговори , защото и тя много добре знае, но дразни нарочно )
И все пак , с нашите сме в толкова добри отношения , защото не живем заедно.Едно е да кажа на майка ми , че не мога да стана от леглото , защото ме цепи главата от шишето водка предната вечер,тя да не ме е видялаи всичко да е наред, друго да се прибера пияна У НАС , не съм го правила, сигурно няма да е розово