Кръстих темата просто опит, понеже това наистина е опит да си излея чувствата в Word - a... Написах нещо и съм в настроение за мнения, въпреки, че ме е страх от мои писания.
Спри да се обаждаш
Хайде, спрях се.Изоставих те.Защо?Продължаваш?
Днес чух звън, но не бяха коледни камбанки…
… Коледа е далечна.
Ти отвори вратата на магазина.
Влезе като клиент за рекламация –
но, майната ти, няма да получиш информация.
Аз тръгнах отново.Изоставих те.Искаш?Да ме стигнеш?
Днес чух звън, но не бяха кукерски лопки.
… Традицията е загубена.
Ти пробва да спреш карнавала.
Проникна като влюбен с ясна мисия –
любов моя, защитата – вземи си я.
И сега тичам.Изоставих те.Шепнеш?Да те чуя?
Днес чух звън и беше опорочения телефон.
… Нормалното е изчезнало.
Ти се обади и викна в слушалката.
Викна, като смъртен шепот –
„Ти си луда!” – „Да!” – признах със трепет.
И моля ти се, престани да се обаждаш.
Сърцето ми в дърво превърна – престани да го разяждаш.
Забутах те, човешка същност.
Но коя коя погуби всъщност?!
Малко или много ме вдъхнови лейди ГарГа
...
Като идея не е зле, само че трябва да поработиш още малко поне върху ритъма, защото се чете доста накъсано и разпиляно. Последният стих обаче ми хареса (:
Your pseudo sunshine I don't need.
Аз чак сега отговарям, но както и да е...
Мерси за коментара, BlackaTBW.Ориентира ме над какво да се старая повече, помогна ми. =)
Нямаш проблеми. И не спирай да опитваш (;
Your pseudo sunshine I don't need.
Първоначално написано от BlackaTBW
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥