Цитирай Първоначално написано от Briseis

страхотно ми допадна лиричното ти отклонение, може би с най-доброто нещо, което Пенчо е направил
хайде малко и от мен, все пак темата е сериозна


Вървиме ний самотни на светът,
звезди световни, всяка своя път;
един за други в тайна желба креем,
един за друг — и отчуждени греем:

ти с дивното вълшебство на плътта,
аз с висший бяс душевен — гордостта.
Светът ни гледа в нямо изумлене —
и се чужди от тебе и от мене.

И ний вървим самотни на светът.
Дано не се присрещнем някой път!
Съединени, ний ще угаснеем...
За нас самотност тряба — за да греем.
Да дооспамя темата


Над мойто чело лавърът не вий

коравите си листи тежкодъхни;

над друго чело нека той изсъхне,

и лоб плешив от слънце да закрий.



Че друго цвете мен е по сърце.

И всяко утро него цветице

ми кити с поздрав мойта дружка —

благоуханна, росна теменужка.