Без теб....

Лятото ми се превръща в зима
сърцето ми болезнено кърви
и мъката разбира се я има,
та къде без нея,нали тя
е виновна,че от очите ми вали.

Поглеждам аз към небето
дойде поредния ми празен ден.
Мисля си за мястото,където
осмисли всяка част от мен.

Като всеки ден и този си замина
отмъкна всичко хубаво възможно,
а любовта ти просто ме подмина.
Всичко стана грозно и безкрайно сложно.

И се моля за още нощи
позволяващи ми да се усмихвам,
да вярвам в любовта ни още.
Не желая повече в сълзи да затихвам нощем.