С ръка на сърцето мога да заявя, че приятели нямам. Има хора, с които прекарвам известна част от времето си, с които излизаме заедно, с които си пия кафето сутрин, те са хората, с които ми е приятно да си прекарвам времето. И дотам. Чувствам се добре с тях, забавно ми е, но знам, че не мога да разчитам на никой от тях.

Дразнят ме в определени моменти, даже много. Едни от тях на моменти си вдигат самочувствието до небето без особен повод; други се събират на групи и изолират останалите; трети пък са безхарактерни, когато общуват с някои хора, не могат да им отказват. Сигурно има и още. Но пък не съм Майка Тереза, че да ги превръщам в по-добри хора. Избрала съм си такива хора да са ми в обкръжението, следователно такива ще си ги търпя. Като ме дразнят - хващам си чантичката, намирам си странично занимание, общувам с други хора.