Ами.. доста дълго време се чудех дали да споделя с вас. Дори да знам,че може би ще ми струва доста подигравки. Аз съм момиче на 12 и живея в София с родителите си. Живеем в един малък апартамен буквално в една стая. Там заедно със родителите ми аз спя,ям,пиша домашни,играя на компютъра и изобщо всичко.. Освен тази стая имаме само една малка кухня баня и коридор.. повярвайте наистина малки.. Живея тук от както се помня,но както всички се досещате не ми е особено приятно.. все пак и аз искам малко лично пространство. Одвратително се чуствам. Баща ми работи,а майка ми седи по цял ден в нас.. Не може да се намери работа а и е болна,което не и позволява всяка работа + това е и на не малко години.. Когато заговоря с майка ми и баща ми на тема.. какво ще правим като порастна още малко майка ми ми казва,че не знае,а баща ми гради своите "планове" за живот на село.. това обаче,не ми се вижда никак добре.. От София да се връщам в някакво пропаднало село.. Където на всеки метър има само наркомани и пияници. Изглежда,че баща ми има особено желание да живее там,но никога не помисля за мен.. Майка ми е доста против,но ако се поговори много може да промени мнението си. [трябва да кажа че "селото" вече е град и дори се брои за квартал на София,но за мен е просто село и затова така го наричам] Там имаме къща на два етажа. Първият етаж е обзаведен.. ии.. не особено добре. Може да се каже,че дори мноого зле. През зимата е невероятно студено и имаш чуството,че ако излезеш навън гол ще ти е по топло. Печката не работи.. Баща ми иска да оправя горният етаж... Но се кани не от 1-2 години,а от доста повече и изглежда,че няма да направи нищо въпреки,че самия той работи като строителен техник. Не знам какво ще правя.. Не виждам бъдещето си и дори ме е страх да говоря за него. Дори не знам какво ще правя след 7 клас.. Постоянно се карам с нашите,намалих успеха си доста значително,след като се имаше напредвид,че бях една от най-добрите.. Нямате идея колко мечтая за собствена стая с мои собствени неща.. Какво да правя моля помогнете ми..