^Мда, май това е решението.
От три години не живея при родителите си, перфектно знам какво е да си по квартири и да зависиш от настроенията на чужд човек, знам какво е да въртиш домакинство /ако не си измия чиниите, няма кой да го свърши вместо мен, ако не изгладя дрехите, няма кой друг да го направи, ако не си напазарувам, няма на кого да разчитам, пера на ръка поради липса на уреди- болят ме китките дни наред, бера грижа какво ще ям довечера/, с мизерните стипендии не мога да се издържам, камо ли да гледам бебе, приятелят ми 7 месеца е в чужбина/5 в България, но, видиш ли, аз съм тъп гаден егоист, защото не искам бебе и не мога да си забъркам 2 яйца.
Желязна логика!